Здравейте, братя и сестри в Господа.

Когато обръщам погледа си към историята, към този незабравим факт, довел до реформация в западната църква, моето лично убеждение е, че д-р Мартин Лутер е бил подбуден от Бога, да изяви на хората Божията воля за спасението на душите им след смъртта на тялото.
Истината, дадена ни от Господ Иисус Христос в Новия завет е, че спасението ни е само по благодат и единствено чрез вяра в изкупителната Му и вседостатъчна жертва на Кръста.

От Евангелието разбираме че:

     - Спасението не се купува!
     - Спасението не се заслужава!
     - Спасението не се придобива!

В посланието на св. ап. Павел до Ефесяните 2:8-9  четем:

"Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой." 

Тук искам да добавя и няколко думи за делата. Това учение за вярата е разгледано ясно и разбрано от св. ап. Павел в много от посланията му. Нашите добри дела не могат да ни помирят с Бога или посредством тях не можем да придобием благодат. Това е така, защото, вярваме, че греховете ни са опростени в името на Христос, Който е единственият Ходатай, Който ни помирява с Отец. Ако някой вярва, че само чрез дела без вяра може да постигне опрощение на греховете си или че може да заслужи някаква благодат, отхвърля изкупителната  жертва на Христос и търси свой собствен път към Бога без помощта на самия Бог. А Спасителят ни казва:

"Аз Съм пътят, истината и животът" Йоан 14:6

Потвърждение на същата теза намираме в трудовете на  св. Амвросий Медиолански, който пише: "Изкуплението чрез кръвта на Христос би загубило огромна част от стойността си и човешките дела биха придобили по-голяма тежест от Божията милост, ако оправданието, което се извършва по благодат се дължеше на предишни заслуги. В такъв случай оправданието щеше да бъде награда за дела, а не дар."

В Христос ние имаме един благодатен Бог!

"И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа..." Римляни 5:1

Необходимо е да вършим добри дела не защото се уповаваме на тях, за да спечелим Божията благодат, а за да изпълним Божията воля и да Го прославяме. Когато чрез вяра, Светият Дух осени човешкото сърце у човека се поражда желанието да върши добри дела. Без Светият Дух човешкото сърце е подвластно на вродените греховни влечения и не е в състояние да върши Богоугодни дела.

Без вяра и без Христос човешката природа и човешките възможности са неспособни да вършат добри дела!

Припомнете си посланието на св. ап. Павел до Евреите цялата 11 гл., от която само няколко стиха ще цитирам:

"А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. "    Евреи 11:6

В посланието на св. ап. Яков четем:

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?" Яков 2:14

"Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." Яков 2:17

"Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела."  Яков 2:18

В миналото тази утеха, идваща от Евангелието, не е била застъпвана в проповедите и обременената човешка съвест е тласкала хората да се уповават на собствените си усилия, което се изразявало в извършването на най-различни дела, на които няма да се спирам.

В тази връзка, познавайки добре Библейските текстове и виждайки заблудата в учението на тогавашната църква, Мартин Лутер написва 95те тезиси, които заковава на вратата на храма Божий във Витенберг, с което иска да предизвика диспут сред учените. Негови са думите:  "Голяма грешка е да се учи и да се вярва, че папските индулгенции ще ви освободят от вашите грехове. Опрощението на греховете не може да се купи с пари." 

Това се е случило на 31 октомври 1517 година.

Само за няколко седмици, тезисите били многократно размножени на говоримия тогава немски език. Чрез тях много хора узнали за Божията воля, дадена ни в Новия завет, която дълги години е била укривана от народа, поради алчността на тогавашната Папска институция.