В 1948 г. СЕ РОДИ БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯИСТОРИЯЗА СЪЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ НА МУЛТИПЛИКАЦИОННИЯ -АНИМАЦИОНЕН ФИЛМот 1948 г. до 1954 г.ЗАПИСАНА ОТ СЪЗДАТЕЛЯ НА ТОЗИ РОД ФИЛМИДИМИТЪР ТОДОРОВ – ЖАРАВАЗа историята са еднакво важни,както моментите способствали придвижването напред, така и онези, които са спъвали или задържали това развитие при създаването на нещо ново, имащо обществено полезно значение. Въпреки че историите най-често отразяват известен субективизъм, аз твърдя че съобщавам историята на създаването на мултипликационния - анимационен филм в България, съвсем обективно... Откриването на отдела към Кинематографията стана много трудно. Тогавашното ръководство енергично се противопоставяше на моето предложение. Представените мои проби бяха без декор и без изискана операторска работа, но движенията на героите, показваха задълбочени познания. Ръководството проверяваше тези проби не на екран, а на ръка пред прозореца.Те компетентно и решително отхвърлиха предложението ми за откриването на отдел...Към “Историята...”“Истината ще ви направисвободни” Йоан 8:32Тази “История...” достига до вас,поради подбудата ми, като внук наДимитър Тодоров – Жарава, да предо-ставя на младото поколение осветленаистината за създаването на студията замултипликационни филми в България,през годините 1948 г. - 1954 г. За тази цел публикувам саморъчнонаписаната от дядо ми „История засъздаването в България на мултипли-кационния – анимационен филм“, как естанало всичко стъпка по стъпка...През годините на моята младоствиждах как дядо ми се радваше, когатов някоя телевизионна информационнаемисия на „По света и унас“ съоб-щаваха за поредния успех на анима-ционното ни кино. Но, виждах и друго,което много ме натъжаваше. Зад очи-лата му проблясваха сълзи в очите му,когато името на друг човек кичеха славри като основоположник на анима-цията у нас. По онова време нямашеинтернет и информацията много лесносе манипулираше от официозите.Дядо ми искаше само едно, когато сепише или говори за периода в който еработил като режисьор и създател наотдела за анимационни филми към„Българска кинематография“ от 1948 г. -до декември 1954 г., да се цитира исти-ната: че той, с обучения от него екип от художници /броят им достига до 25души в края на 1954 г./ полага основитена студиото за анимационни филми вБългария. Тази “История...” би могла да допълни сфактология и хронология, т.н. днешнаредакция на историята, в която годи-ните от 1948 до 1954 г. са случайно илиумишлено пренебрегнати и бледоекспонирани, та дори и често манипу-лирани, скриващи фундаменталнотодело на Жарава, вероятно ... порадилипса на тази важна информация,която помествам тук.Преписах тази история от манускриптана дядо ми такава каквато е. Изчистихтекста от повторения и архаизми, кактои актуални за онова време политическифрази и обръщения, които биха затру-днили или най-малкото озадачили съ-временния читател.Заставам с уважение пред паметта надядо ми. Споменът за него ме изпълвас християнска любов поради ревносттаи безкомпромисното му отстояване направдата. С вдигната глава той воюва-ше за истината и ревностно се борешеза нея. Той не допускаше, че хора с т.н.висок светски морал могат да вършатпредателства. Беше човек, който вяр-ваше в честността, като естествен на-чин на общуване между хората и непревиваше гръб нито пред високияранг нито отговорния пост на твор-ческо-съюзни и партийни величия. Беше ревностен, дързък и честен. Лично аз вярвам, че огорчен от човеш-ката неправда, дълбоко в себе си дядоми е търсел твърдата опора в Бога,като е пресъздавал картини от приро-дата, като част от Творението наСъздателя ни. Като че ли, той е жаду-вал за “Камъка, който отхвърлиха зи-дарите”, в Когото няма нито предател-ство нито лукавство. Вярвам, че в оно-ва бездуховно време, в което живядядо ми, като в мъгла е търсел пътя, покойто да се доближи до вечния и не-преходен Творец. До Онзи, Който отговори на Мойсей:“Аз Съм вечно Съществуващият”, доГоспод Иисус Христос, Божият Син,Който и днес ни казва чрез евангелиетоспоред свети Йоан Богослов: „Аз съм пътят и истината и животът“.Лазар Тонов- 1938 г. - “Нова кинематографична лента” - патент на Димитър Тодоров - Жарава - 1946 г. - “И в България се правят трикфилми”, в-к “ЗЕМЛЯК” бр.100, от 28.декември 1946 г. - 1948 г. - 1954 г. - Димитър Тодоров е режисьор на създадения от него отдел за анимационни и мултипликационни филми към “Българска кинематография”.- 1949 г. - “У нас се произвеждат вече и мултипликационни филми, рисувани герои и дървени артисти. / 8000 рисунки = 300 метра = 12 минути / бр. 90, 22.октомври- 1952 г. “Нашите първи мултипликационни филми” - в-к “Отечествен фронт”- 1953 г. “Нов български рисуван филм”, в-к “Вечерни новини”, 20 януари 1953 г.БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ