| |
| Начало |
| Видео и аудио |
| Акценти |
| Полезни връзки |
| Контакти |
|
ДЕСЯТЪК или ДАРЕНИЕ |
|
| Има ли разлика между тях? | |
|
Здравейте, мили братя и сестри. Провокиран съм, да публикувам едно изследване "Десятъкът – за или против" от Джак Хелсър, заради поредния ми тематичен разговор с един евангелски пастор. Останах шокиран от разбирането му, че десятъкът и дарението са идентични и че според него разлика помежду им няма. Това е вярно, но само в касичката като сума. Там не личи кои банкноти са от десятък и кои от дарение. Но който проповядва части от закона, вкарва изпълняващите ги под закон, сиреч под проклятието от което Иисус ни освободи. Който е приел да дава десятък попада под закон и е длъжен да изпълнява целия закон. Ще напомня на този пастор и другите като него, че който проповядва нещо по-различно от Христовото благовестие попада под проклятие:
|
|
|
Никъде в Новия завет няма и намек за десятък, въпреки че Господ
добре знаеше стиховете от Малахия 3:8-10, Битие 14:18-20 и подобните
им с които проповедниците на десятъка склоняват под закон
християните... Апостолите не са поучавали езичниците, че трябва да дават десятък... Ако се опитваме да направим себе си праведни чрез възстановяване на практика от която и да е част от Старозаветния закон, ние оскърбяваме Христос, все едно казваме: "Жертвата на Иисус не е била достатъчна за да плати съвсем всичко" |
|
| И така, ефектът от даване на десятък, след като той идва от закона, е да ни направи роби и да ни отведе отново под закона на проклятието, от което ни освободи Господ Иисус Христос. | |
| Що се отнася до дарението, ние добре знаем от Новия завет, че християнинът дарява с радостно сърце, "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." 2 Кор.9:7, а когато трябва да даваш десятък, той се дава под страх от наказанието, предвиждано в закона. | |
| И така, братя и сестри, "... ако се водите от Духа, не сте под закон.", четем в Галатяни 5:18. | |
|
Отварям тази тема от убеждението ми, че е много важно да се прави
разлика между десятък и дарение. Десятъкът вкарва християните под проклятието на закона, а Дарението е за благословение на всеки, който дарява на радо сърце! Изборът, какво ще приеме всеки един от нас е в задълбоченото разбиране на вседостатъчната жертва на Господ Иисус Христос. Не е редно да живеете в Новия завет и да си правите мостове към закона в Стария завет, чрез приемането на една или друга част от него. |
|
|
Нека да разсъдим. Ако десятъкът е валидна Новозаветна заповед, защо
Православната, Католическата, Коптската и др. църкви различни от
евангелските, пропускат изпълнението и? Нима те нямат финансови
нужди? Не се заблуждавайте, братя и
сестри, че след като дадена деноминация има форма на Богослужение,
различаваща се от вашата, означава, че вие сте единствените прави
Божии служители. Формата е различна, съдържанието е Едно - Новият
завет на Господ Иисус Христос. Всички грешим - един в едно, а
другият в друго. " Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас." 1 Йоан 1:10 |
|
|
"Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво" Галатяни 3:13 Позволявам си, да ви препоръчам да изслушате проповедите на еврейските проповедници, Месианските евреи Моше, Даниел и Тамир, които на база прецизните им познания върху Тората /Стария завет / и Новия завет не проповядват темата за десятъка, защото не е Новозаветна и не се отнася до християните! |
|
|
Нека Божията благодат, да бъде върху всеки един, който обича Господа Иисуса Христа. Амин. |
|
|
www.pokayanie.info |
|
|
Изслушайте проповедите, в които се разсъждава за десятъка, на Месианските
евреи пастор Моше, Даниел и Тамир: "Десятък и дарение" / "Петдесетница" . Десятъкът – за или против Автор: Джак Хелсър  Нищо в тази статия не дава повод за спиране на даването, така както Господ ви води. Част 1 Въпреки, че винаги съм се борил с десятъка, пак поклатих глава с възмущение, когато чух за един проповедник, чието събрание тихичко напуснало църквата по време на молитвата, която последвала дълга проповед за десятъка. Той казал "Амин", погледнал нагоре и възкликнал: "Половината църква я няма!". Аз се засмях и казах: "Сигурно са избягали от убеждаването на Святия Дух". Това, което Господ ми каза, ме изненада много: "Те избягаха поради грешно и контролирано даване от вина". "Какво!?" Слушал съм проповеди за десятъка повече от всяка друга тематика, освен може би за нуждата ни от Исус за вечен живот! След като изненадата премина, Господ поиска от мен да изучавам десятъка и даването. По време на това библейско изучаване, аз се молех за водителство и накрая стигнах до неизбежното заключение, че "десятъка" за модерната църква е като "обрязването" за църквата по времето на Павел. Стихът, който най-много се цитира в подкрепа на десятъка е от Стария Завет, в Малахия 3:8-10. "8. Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десетъците и в приносите. 9. Вие сте наистина проклети, Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете. 10. Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него. " Много проповедници съкращават тези стихове до простото "Донесете всички десятъци в хранилището" и винаги с подразбирането, че тяхната църква е хранилището. По повод това изучаване, Господ ми даде да се концентрирам върху този пасаж: "Донесете всичките десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми". Въз основа на този пасаж, аз изследвах следните въпроси: 1) Какво е десятъкът? Десятъкът е 10% от печалбата, установен в Левит 27:30-33 като свят принос. Писанието определя десятъка като зърно или плодове, ята и стада. Десятъкът е храна! Десятъкът може да се види при овчар със сто овце, който е благословен с раждането на 50 агнета през пролетта. Пет от тях трябва да бъдат принесени на Бога като десятък. Той е бил носен в Ерусалим като признателност за Божието снабдяване. 2) За какво е десятъкът? Бог няма нужда от храна. Той не яде. Бог не желае нашите жертви и приноси (Псалом 40:6 и Осия 6:6). Той желае милост. Бог няма нужда да Му даваме една десета от всичко, тъй като притежава всичко (Псалом 24:1 и Йов 41:11 б). Десятъкът беше използван за изхранване на левитите свещеници (и техните семейства), които служеха денонощно в храма пред Бога, от името на Божия народ (1 Летописи 9:33). Без този десятък, левитите е трябвало да изкарват сами прехраната си, което е щяло да ги отклони от тяхното служение пред Бога. Оттук се обяснява и Малахия 3:10 "... за да има храна в дома Ми". Неемия 13:10-13 отбелязва време, когато левитите свещеници не са получавали десятъци и изоставили ежедневните си отговорности в храма, за да работят и изхранват семействата си. Изразът "ограбване на Бога" в Малахия 3:8 всъщност означава ограбване на Бога от служение и поклонение, като се изостави грижата за Божиите свещеници от десятъците от храна. За разлика от другите израелски племена, на левийското племе не му било дадено да притежава земя, освен няколко града, в които да живеят. Бог беше тяхното наследство (Числа 18:20-21). И така, останалите племена бяха задължени да снабдяват левитите с храна, тъй като те нямаха земя, на която да отглеждат собствена своя продукция. 3) Кое е хранилището? 2 Летописи 3:1 ни учи, че хранилището е храмът в Ерусалим. Когато десятъкът беше възобновен под царуването на Езекия, царят даде заповед да се приготвят помещения в храма, които да съхраняват десятъците. Явно зърнения десятък е изпълвал улиците и е пречел. Цар Езекия е изградил хранилището, за да няма натрупване и претоварване на древния Ерусалим. След като установи първичната цел на десятъка, Господ ми зададе още няколко въпроса. Въпрос: "Какво се случи с хранилището (в храма)?" Отговор: Беше разрушено през 70 г. (заедно с храма) и повече не беше съградено. В: "Защо?" О: Старозаветната система за изкупване на вината за грях е приключила. Новият завет е в кръвта на Христос, Който е последната и вечна жертва за грях . В: "Къде е храмът сега?" О: 1 Коринтяни 6:19 казва: "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? " В: "Какво стана с левитите и свещениците?" О: Левитското свещеничество вече не е необходимо, тъй като старозаветната система на жертвоприношения на животни в храма беше заменена от вечния завет на Христовата кръв. В: "Кое е свещеничеството сега?" О: 1 Петрово 2:5 и 9 казва, че тези, които са приели Исус като Господар и Спасител са свещеничеството. Хайде, миряни, нека направим обрата. Обременяването на Тялото Христово с десятък изисква изопачавания и нови интерпретации на писанието, като: 1) Десятъкът трябва да бъде внесен от старозаветния Мойсеев закон в Новия завет на благодат чрез Христовата кръв. 2) Десятъкът трябва да бъде предефиниран от ята, стада, плодове и зърно в пари и време. 3) Хранилището трябва да бъде предефинирано от храма в Ерусалим, в местната църковна сграда. 4) Тялото Христово трябва да приеме ръкоположеното духовенство като новото свещеничество, и следователно да смени левитското свещеничество като правилния получател на десятъка. 5) Тялото Христово трябва да остави собственото си свещеничество и да вярва в понятието, че те са "мирянството". Десятъкът е бил въведен в Тялото Христово, използвайки две тактики на врага: 1. Сеейки вина и срам в Тялото Христово, цитирайки Малахия 3:8 "Ще краде ли човек Бога Вие обаче, Ме крадете Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите" Кой посветен християнин иска да ограби Бога? Клопката да се сее вина, за да се изтръгнат пари от Тялото Христово, ограбва Тялото от радостта и благословението на даването според Божието водителство. Тази практика игнорира инструкциите на ап. Павел към църквата в Коринт: "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце"(2 Коринтяни 9:7) 2. Чрез обвинения на "мирянството" за финансовите трудности в Тялото Христово, като се казва, че Тялото няма да е благословено от Бога, докато не се дават десятъци. Често Малахия 3:10 се подчертава: "Опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него." Така вярващите са предизвикани да дават своя десятък, с Божието обещание да ги благослови, ако правят така. Подобно даване не е поради любов към Бога, но от егоизъм. То съдържа награда за дела, което противоречи на Ефесяни 2:8-9 и напълно пренебрегва нашето положение като Божии синове чрез вяра в Христос (Галатяни 3:26) и сънаследници в Христос (Римляни 8:17). Тази практика също така пренебрегва думите на Исус в Матея 4:07 "Не изпитвай Господа своя Бог". Апостолите не учеха езичниците да дават десятък. В Деяния 15:1-31 е записан спор за обрязването, който се надигнал в църквата в Антиохия. Няколко фалшиви братя се опитали да изискат от нееврейските християни да се обрежат. Павел и Варнава остро се противопоставили на тези фалшиви братя и отишли до Ерусалим, за да дискутират тази тема с другите апостоли. В Ерусалим те докладвали за чудесата и обръщението измежду езичниците. Апостолите били изпълнени с радост за Божието дело там и се съгласили, че обрязването не е изискване за спасение. След събранието апостолите и стареите в църквата в Ерусалим изпратили Павел и Варнава обратно в Антиохия с писмо към християните - езичници. Основният текст на писмото се намира в Деяния 15:28-29: "Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте ". Апостолите не желаеха да обременяват езичниците със старозаветните практики! Доказателство е тяхното писмо и фактът, че апостолите не им наложиха десятък. Дойдете сега та да разискаме (Исая 1:18) Нека предположим, че Исус ни е заповядал да продължим да даваме десятък. Тогава би било подходящо да даваме десятък за изхранване на свещеничеството, както е било предназначено отначало. Тогава кое е свещеничеството? Апостол Петър пише в 1 Петрово 2:5 и 9, че всеки вярващ е свещеник! Евреи 5:8 също учи, че Исус е единственият свещеник, от Когото имаме нужда. Въпреки това институционалната църква е взела назаем старозаветния модел на левитското свещеничество, и така установява едно ново свещеничество (ръкоположено духовенство), което е отделено от останалата част на Тялото Христово. Разделението между духовенството и така нареченото "мирянство" не е библейско (това е доктрина на николаитите, която Исус мрази. Виж "Откровение 2:6". Всъщност Исус не е установил ръкоположено духовенство. Той избра рибари и митари да проповядват благовестието Му. Също така, Господ не е установил разделение в църквата Си, Той желае единството и. (Йоан 17:20-23). Апостолите не установиха ръкоположено духовенство, а избраха мъже пълни със Святия Дух и с мъдрост, за да служат на Тялото Христово. (Деяния 6:3; 1 Тим.3). Това човешко разделение между "духовенство" и "мирянство" служи ефективно за отклоняване на даренията на Тялото Христово от реално нуждаещите се братя и сестри. Даренията много често са използвани по начини, противоположни на Божията воля. Резултатът е бил глад и финансово обременяване за много вярващи, и цялото истинско свещеничество. Тялото Христово не е било подготвено да изпълни Христовата заповед да проповядва благовестието на всички народи! Исус е Божието Слово в плът (Йоан 1:14). Той знаеше, за стиховете в Малахия 3:10, когато учеше богатия мъж да продаде всичко и да раздаде парите си на бедните. (Матей 19:21). Представям си книжниците и фарисеите как са се сблъскали в думите на Исус, тъй като са имали навика да "изпояждат домовете на вдовиците" (Лука 20:47), а притежанията на богаташа биха били истинско пиршество за тях. В Матей 25:31-46 Исус повтаря отново желанието Си да се помага на бедните, като Той ще награди онези, които нахранят гладните и облекат бедните. "Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте." След като Исус съди за нас според нашата грижа за бедния и гладния и след като ни заповядва да проповядваме Благата вест по целия свят, защо тогава повечето от нашето даване се използва за църковни сгради и заплати, а за бедните, за мисиите и евангелизаторство се отделя един малък процент? Дали църквата не прави от нас кози, като не храни гладния и не облича бедния от даренията? Нека не чакаме да дойде Христовия съд, за да открием това! Грехове на църквата срещу нуждаещия се Господ иска да ме доведе до истината за даването от години. Няколко пъти Той искаше от мен да взема това, което иначе бих пуснал в дискуса, и да го дам директно на някой в нужда . Аз обичам подобно даване! И все пак, когато нямах конкретни инструкции от Господа, аз никога не подлагах под съмнение общата практика за даване на всичко в църквата, тъй като разчитах че тя ще управлява добре даровете ми. И така беше до деня, когато Господ ме направи свидетел на злоупотреба, от която ми прилоша. В главния офис на църквата, която посещавах преди години, аз поправях един компютър в петък сутринта. Две чернокожи жени с три прекрасни малки дечица, облечени в най-официалните си дрешки, дойдоха да поискат хранителни помощи. Трите ни бели секретарки от средната класа ги зазяпаха продължително, докато най-накрая едната от тях нервно каза: "Дяконът ни по благотворителността е в офиса само четвъртък следобяд. Да ви уговоря ли среща с него за следващия четвъртък?" Една от жените умолително каза: "Не можем да чакаме седмица, храната ни трябва сега". Секретарката повтори предложението си и стомахът ми се преобърна. Бързо излязох и отидох с колата на около километър до един банкомат, но когато се върнах в църквата, разбрах че жените с децата вече си бяха тръгнали с празни ръце. Персоналът не знаеше къде са отишли, а аз се върнах в колата и плаках. Чувствах се така, сякаш аз бях съгрешил, но Господ ми каза: "Не ти се провали, сине, провали се църквата". След това отварящо очите преживяване Господ ми показа много други грехове на църквата срещу бедните, които направо ме поболяха. Една църква обмисляше да сложи климатична инсталация, за която няколко члена бяха дали 35 000 долара, докато друг неин член беше в инвалидна количка, болна от множествена склероза и нямаше достатъчно пари да си купи храна в края на месеца, поради ниската държавна пенсия, която получаваше. Често й се налагаше да избира между храна, лекарства и отопление през зимата. В продължение на месеци с жена ми й давахме анонимно, и когато тя си отиде при Господа последната зима, тя беше в мир - този мир, който само делото на любовта може да донесе (1 Йоан 3:18; Яков 1:22). Тя беше освободена от финансовия стрес и благослови всички около нея с неугасима радост. И най-важното, тя ни научи за правилното даване. Съвсем скоро посетих една конференция, където домакинът прикани слушателите да дадат "дарение за бедните". Аз чух Господ да казва: "Бедните са между вас" (Марк 14:7) и аз незабавно си помислих за една скъпа приятелка, която присъстваше там и изпитваше финансови затруднения, беше изгубила дори дома си. На следващия ден аз започнах едно писмо до домакина, пишейки: "Миналата вечер вие взехте дарение от бедните" (на английски авторът подчертава близкото изписване на думите из - от и - за). Изпъшках като видях грешката си и тръгнах да късам листа от тетрадката, когато чух Господ да казва: "Това не е грешка - "от" бедните, миналата вечер, дарението беше взето". Тогава Господ ми напомни притчата за овцете и козите, и по-специално Матей 25:40, където се казва: "Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили". Думите "тия мои братя" не ми бяха правили толкова голямо впечатление преди, а Господ ме доведе до разбирането, че нашето първо задължение към бедните е към бедните в Тялото Христово. Господ тогава ми напомни и Матей 15:26, където Исус каза: "Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата". Ранната църква е имала много по-добро разбиране на Христовото намерение за грижа към нуждаещите се в Тялото Христово, отколкото ние имаме днес. Доказателство за тяхната грижа можем да видим в Деяния 2:44-47 и Деяния 4:32-37, където Тялото Христово споделяше всичко, и чрез тяхното даване, те премахнаха бедността и задлъжнялостта. Всъщност Деяния 3:34 казва: "Пък и никой от тях не беше в лишение"! Използване на даренията за нахранване на Тялото Христово беше нещо обикновено в ранната църква. В Деяния 11:27-30, езическата църква в Антиохия събра дарение за вярващите в Юдея, които преживяваха време на глад. Можете ли да си представите днешна църква да събира дарение за конкурент от друг град? Как църквата стигна дотук? Да даваме както Христос желае Въпреки, че десятъкът не е изискване за Тялото Христово, ние все още сме инструктирани да даваме. Това, което се е променило от Стария Завет в Новия, е мотивът ни за даване. В Стария Завет даването беше задължително - една десета (десятък). В Новия Завет ние трябва да даваме с радост, така както сме водени да даваме (2 Коринтяни 9:7), а не по принуда. Нашето поведение относно даването трябва да е като на онази вдовица, която Исус оцени в Марк 12:41-44. Тя пусна две малки медни монети с много ниска стойност в съкровищницата. Това беше всичко, която тя имаше. Тя разбра, че Бог притежава всичко и искаше да даде всичко, което тя имаше с радост, така както Бог искаше от нея. Време е да инвестираме с радост във вечното, и по-специфично в Божиите деца, за изпълнение на делото на Царството (Матей 6:19-21). Децата трябва да са нахранени, облечени и екипирани за занасяне на Христовата блага вест по целия свят и да приготвят Христовата Невяста за връщането на нейния Спасител. Представете си какво би станало ако възстановим даването според желанието на Исус. Със сигурност ще преоткрием същия изобилен и пълноценен живот като на ранната църква! По повод даването Йоан 8:36 изглежда доста странен стих за цитиране: "Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни". Докато Исус ни освободи от проклятието на закона (Галатяни 3:10-13), от греха и смъртта (Римляни 8:2), нашият провал в правилното даване държи църквата във финансово бреме и й пречи да изпълни Христовото дело на земята. Колко Божии деца се провалят в достигането на пълния им потенциал като служители на евангелието поради липса на снабдяване? Чрез даване и споделяне ние екипираме църквата за служение, елиминирайки глада и бедността, и осъществявайки пълнотата и свободата ни в Христос. Не може да продължаваме да злоупотребяваме с нашите дарения, използвайки ги за сгради, пасторски домове, конферентни центрове, многоцелеви сгради, климатици, луксозни скамейки, органи и подобни, всичко това скоро ще бъде забравено, докато Божиите деца ходят гладни, бедни и зле екипирани за служение на благата вест. Вместо това, като Авел, ние трябва да дадем нашите най-хубави дарове на истинската църква - хората - защото обичаме Бога и искаме да видим Божието дело извършено на земята. В заключение на моето изучаване Господ ме попита още един въпрос: Коя сграда някога спечели човек за Христа? Помолете Господ да ви покаже какво да давате и на кого и помнете, че думите му: "Паси овцете ми" (Йоан 21:17 - на английски "Нахрани овцете ми") отиват много по-далече от пасторска проповед неделя сутрин. Думите му са духовни, но и буквални. Част 2 Скъпи братя и сестри в Христа, Преди когато изпращах статии на Пам за Кларк да ги публикува в трубе Ветер Пророческий бюллетень, обикновено получавах около 3-4 коментара и отговарях на всеки един от тях по отделно. Статията "Десятъкът - за или против" получи над 60 коментара един ден след публикацията и ми е трудно да отговоря на всяко едно от тях индивидуално. Читателите на бюлетина на Пам препращат статията на приятели, и сега получавам и втора вълна коментари. Повечето от тях са думи на насърчение и съгласие, други потвърждават, че Господ им е разкривал същите неща през последните месеци - като някои от тях са премълчавали истината. Някои казват, че статията най-накрая им е избистрила тематиката, а Святият Дух им е дал мир и свобода, за да дават както Господ ги води (Слава на Господа!). Няколко скъпи братя и сестри са получили разрешение от Господа да посеят в собственото си служение, което е прекрасна идея. Аз не съм споменал това в статията си, но Господ ми даде да посея в моето служение на няколко пъти в миналото. В началото на 20-те ми години (сега съм на 45), аз участвах в християнска група и публично музикално служение. Ние използвахме част от даренията за да купим техника и за 4-5 години пяхме в 200 църкви, затвори, военни бази и училища в района на Сиатъл. Където и да отидехме, имахме голям успех и Господ ни благославяше. Имахме добре платени работи, така че каквото получавахме от концертите, го давахме на бедните, или го дарявахме на социалните кухни. Наскоро Господ ни въведе със съпругата ми Керън в музикално служение, и ние купихме малка саунд система за нашите концерти. След като чух от една сестра, че е получила Божието благословение да посее в служението си в чуждестранни мисии, Господ говори на сърцето ми за нашето служение. Преди няколко години Господ ме призова чрез 1 Тимотей 1:12 и ни внуши на нас с жена ми, да се преместим от северен Илинойс в района на Сиатъл. Направихме разходи по това преместване, но никога не бихме ги счели за разходи по служението, въпреки че Господ ни водеше да се преместим поради служение. Господ ми показа, че тези разходи наистина са разходи по служението и че няма проблем да използваме парите, които обикновено даваме като дарение, за разходите по това преместване. Вашите отговори бяха истинско благословение за мен и се радвам да споделя един друг начин, в който Господ ме е освободил да давам така, както Той ме води. Слава на Него! Господ ми напомни стиха "Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти." (Псалм 37:4). Чувствам в много от вашите коментари, че желанието на сърцето ви е за служение, но сте били възпирани от липса на средства, защото е трябвало да давате цялото си дарение на църквата, която посещавате. Направиха ми впечатление всички тези думи на служители в очакване - учители, служители на състраданието, на насърчението, мисионери ... Вярвам, че Господ иска да ви насърча да направите тази стъпка на вяра - така както Той ви води, и да посеете със семето на парите в служението, в което Той има за вас (Ефесяни 2:10). Не е проблем да направите това. Отбележете обаче, че даването във вашето собствено служение, се облага с данъци, освен ако нямате организация с идеална цел. Ще ви спестя притеснението да питате Господа за това. Когато аз му се оплаках, че дарът, който искаше да направя, не беше освободен от данъци, Той ми отговори: "Е, и? Мога да си го позволя !" (Ех, аз неверникът) Някои от коментарите бяха на братя и сестри, които бяха в окови относно темата по десятъка. Годините на слушане на лъжите за десятъка бяха ограбили радостта им от даването, тъй като те всячески се стремяха да се подчиняват на правилата, на които са били учени: "Трябва да давате 10% на църквата, иначе ограбвате Бога и Той няма да ви благослови? " Но това май е извън доходите ми ... Искате ли благословение според даването ви? Имаше веднъж един подобен отговор, който ме доведе до много трудене (ходатайствена молитва в сълзи). Това, което врагът беше направил на тази скъпа сестра, дълбоко ме опечали. Искам да споделя накратко две писма, които повдигнаха три възражения към статията ми и адресираха конкретни точки на несъгласието си. Когато упражните свободата си да давате така, както Господ ви води, без съмнение ще чуете тези възражения и аз искам да споделя това, което Господ ми показа по въпроса. Той ми даде да напиша статията, използвайки Малахия 3:8-10. Възраженията се отнасят за едни други стихове, които често се изопачават в подкрепа на десятъка. Аргументът "Мелхиседек" (Битие 14:18-20) Авраам даде една "десета" (NIV) или "десятък" (УПО) на "Мелхиседек", царят на Салим (Ерусалим), първосвещеник на Бога, в Битие 14:18-20. Десетата / десятъкът беше даден от плячката от война, спечелена от Авраам срещу цар Ходологомор и съюзните му царе, след като те бяха пленили племеника му Лот със семейството му и собствеността му, народа от Содом и Гомор и имота им (Битие 14:11 - 12). Човекът, който намери противоречие в статията за десятъка, сочи паралела между "Мелхиседек" - царят на Салим, който получи десета част от плячката на Авраам (Битие 14:18-20) и Исус, който е първосвещеник по чина "Мелхиседеков" (няколко пъти споменато в Евреи 5-7). По-близък прочит на Евреи 7 разкрива, че авторът НЕ пише в подкрепа на "десетата / десятъка", въпреки че го споменава няколко пъти. По-скоро той сочи на Исус като нашия вечен първосвещеник, сравнявайки Исус с Мелхиседек, който е бил почетен от Авраам с доброволен десятък. За да помогне на еврейския народ да разбере Исус, авторът задава един риторичен въпрос: "Ако Мелхиседек беше велик, въпреки че беше само човек, то колко по-велик е Исус, който възкръсна от мъртвите и живее вечно". Авторът също така дискутира края на левитството и свещеничеството от ефекта на Христовата смърт върху практиките на закона (7:11-12 Евреи, 18-19). Книгата обяснява, че Христос е финала и всевечната жертва и че Той е нашият Първосвещеник пред Бога завинаги (Евреи 7:24) според чина на (като) Мелхиседек (Битие 14:18-20, Евреи 7:11). Една десета или всичко? Авраам е живял близо до дъбовете на Амореца Мамврий (Битие 14:13) в Хеврон (Битие 13:18). Хеврон е на около 30 километра южно от Ерусалим. Книгата Битие казва, че Авраам преследвал Ходологомор на север "до Дан" (Битие 14:14), който е на около 200 километра северно от Ерусалим. Следователно преследването на Авраам е продължило на около 230 километра от дома му в Хеврон.След победата му над Ходологомор, Мелхиседек е дошъл да се срещне с Авраам в Царевата долина (на изток от Ерусалим), когато той се връщал от Дан (Битие 14:17-18, Евреи 7:1). Домът на Авраам бил на около 30 километра южно от Царевата долина. Въпреки че Авраам е носел домашните си принадлежности до Дан и обратно (около 360 километра), Авраам дал на Мелхиседек само от плячката, която носел от победата над Ходологомор (Евреи 7:02; 7:4). В такъв случай, всъщност Ходологомор е платил десятъка. Огромно изопачаване на писанието е да се извлича доживотен десятък от заплатите на Божиите синове - Църквата - след като оригиналният десятък е бил еднократно, доброволно и благодарствено дарение от Авраам на Мелхиседек, взето от плячка от враг! Срамно е да се третират Божиите синове като враг! Какво трябва да е отношението към Божиите деца? Спомнете си отговорът на Исус за храмовата такса. Исус попита Петър: "Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?" Петър отговори:" От чужденците ". А Исус рече: "Като е тъй своите им са свободни" / "и тъй, синовете са свободни" Правосл. / (Матей 17:24-27). Друг прост довод, който произтича от Битие 14:18-20, е че Мелхиседек не поиска от Авраам десета от плячката. Как тогава служителите могат да четат Битие 14:18-20 и да искат десятък, когато Мелхиседек не поиска такъв? Нека да видим какво всъщност се случи в Битие 14:18-20. Мелхиседек дойде в Царевата долина за да ДАДЕ НА Авраам, а НЕ за да получи от Авраам ! Той донесе хляб и вино за Авраам, те ядоха заедно и Мелхиседек произнесе прекрасно благословение за Авраам. Това е истинската картина на Исус, който казва: "Аз не дойдох да ми служат, но да служа, и да дам живота си откуп за мнозина" (Матей 20:28) Авраам явно беше толкова докоснат, че доброволно е дал една десета от плячката си на Мелхиседек. Защо ли никога не съм чувал някой служител да споменава това важно значение на този пасаж, посочвайки паралела между Мелхиседек сервиращ хляб и вино на Авраам и Исус, който предложи собствената си плът и кръв, така че да живеем в общение с нашия Отец завинаги (Йоан 6:33-63)? Не беше ли точно хляб и вино това, което Исус предложи на учениците на последната вечеря (Лука 22:17-20)? Битие 14:18-20 е от пророческо значение - портрет на Новия завет, на благодат, който трябва да се прилага от последния Мелхиседеков свещени -: Исус. Защо тогава толкова много служители взимат Битие 14:18-20 и го обръщат в обвързващ закон над освободените Божии синове, след като е ясно, че това е прекрасно обещание за нашето вечно общение с Отец чрез плътта и кръвта на Христа? Груба неточност Битие 14:18-20 е било прилагано широко, за налагане на десятък на Църквата. Явните грешки са: Пренася "военната плячка" (Битие 14:14-16) в "заплати" или "време". Умишлено се пропуска факта, че "десетата / десятъка на Авраам към Мелхиседек беше даден доброволно, а НЕ по задължение. Приема, че Авраамовия десятък е бил продължителна практика, въпреки че е явно, че не е. Пренебрегва се факта, че Мелхиседек не е искал десятък. Пренебрегва се факта, че левитите са събирали десятък (Евреи 7:5). Пренебрегва се Евреи 9:9-10, който ясно заявява, че старият начин за дарове, жертви и дарения се е прилагал само до "времето на нов ред (преобразуване)". Аргументът "Бог не се променя" "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?" (Гал. 4:21) Беше направено възражение с изявлението "Бог не се променя". Докато е вярно, че Бог не се променя, този аргумент е слаб относно десятъка. Ако подобен аргумент е основателна причина да пазим част от Закона - десятъка, тогава той е основателна причина да пазим ЦЕЛИЯ закон 3. "Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон." (Гал. 5:3). Вижте очевидните последствия! Всеизгаряния и жертвоприношения на олтара на всяка църква! "Добре дошли в неделя на нашата сутрешна служба и барбекю!" Всяка църква със собствен зърнен силоз, преса за грозде, пасища и обори за добитъка, които хората ще носят като десятък! Ще имаме нужда от много по-големи дискуси! О, и радостите, които ще имаме практикувайки обредната чистота - жените ще бъдат инструктирани да си стоят вкъщи и да не идват на църква една седмица в месеца (Левит 12:2). Пасторите ще преглеждат обривите, а тийнейджърите ще си стоят вкъщи и няма да ходят на църква и на училище (Левит 13)! Ами собствениците на погребални бюра?! Горките! Всеки път, когато се докоснат до мъртво тяло, ще са нечисти за седмица (Числа 19:16)! И ако бизнесът му е оживен, не очаквайте подобен човек въобще да дойде на църква! Господи, не искаме Закона обратно!" Аргументът за смъмрянето на законниците и фарисеите Исус смъмри законниците и фарисеите за тяхното педантично даване на "десета / десятък" от "джоджена, копъра и кимиона", а пренебрегват материя по-важната на закона: "правосъдието, верността и милостта". Исус каза: "тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате" - Матей 23:23. Още веднъж тук срещаме няколко проблема с използването на писанието в подкрепа на десятъка за Тялото Христово. - Прехвърлянето на "джоджена, копъра и кимиона" (храна) в "пари" и "време". - Исус се обръщаше към законниците и фарисеите, които са евреи под закона на Мойсей и са задължени да дават десятък. Исус НЕ се обръщаше към езичниците (неевреите). - Думите, които Исус използва за този грях са различни от тези, които Той използва за други грехове. Думите бяха слаби и в минало време, сякаш са от някой, който разбира, че Законът е щял да бъде заменен от Новия завет в Христовата кръв - благодатта! В Стронга справка # 4160 за латинизираната дума "poieo" се казва, че е "по-малко категорична" от заповед - и затова е преведена "должна" или "должны". Може да се направи контраст на думите на Исус към законниците и фарисеите с думите му към жената, хваната в прелюбодейство - "Върви си и не съгрешавай вече" (Йоан 8:11). Тук думите му са категорични, подчертани и са в бъдеще време - защото има непрекъсната заповед срещу прелюбодейството, за разлика от Закона, чието действие е прекратено при смъртта и възкресението на Христос. Десятъкът е проклятие! Често си задавах един труден въпрос относно небесните отвори в Малахия 3:10, но винаги отказвах да си отговоря, защото отговорът явно правеше Бога лъжец! Най-накрая една близка приятелка ми зададе същия въпрос и аз разбрах, че Бог искаше да дам искрен отговор. Тя попита: "Защо след като сме давали и давали десятък, не виждаме небесните отвори да се разкриват? Незабавно чух Святият Дух да казва: "Сеенето на лъжа не произвежда благословение". Получих убеждението, че Малахия 3:10 не е лъжа сам по себе си, но по-скоро е бил обърнат в лъжа от служители, които го използват за да изтръгват десятък от тяхната конгрегация. По-късно същата вечер, докато размишлявах, Святият Дух ми внуши да чета Галатяни и Го чух да казва: "Исус плати десятъка за вас" На следващата сутрин аз четях и препрочитах Галатяни. Накратко, Галатяни 3:10 казва: "Всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва (проклятие) ...". Галатяни 5:3 казва, че: Ако следваме дори една част на закона, сме задължени да изпълняваме целия закон! Писанието продължава нататък, като в Галатяни 4:24-26,28-31 се казва, че следвайки закона ставаме роби, а следвайки духа ставаме синове Божии. И така, ефектът от даване на десятък, след като той идва от закона, е да ни направи роби и да ни отведе отново под закона на проклятието. Не е чудно тогава, защо не сме благословени, когато даваме десятък, поради съгласие със закона! Десятъкът е проклятие, защото десятъкът е закон! Проповядвайки десятък, служителите проклинат църквата и доказват себе си, да са фалшиви братя (Галатяни 2:4; 5:8), като са в опасност от осъждение и наказание. (Галатяни 1:8,9; 5:10; 6:7,8 ). Трябва ли да се учудваме тогава, че след години на даване на десятък, не виждаме разкриване на небесните отвори? Галатяни 5:18 казва: "Ако се водите от Духа, не сте под закон". И тук трябва да попитаме: "Водени ли сме от Духа, , когато се водим от закона за десятъка?" НЕ! Исус плати десятъка за нас, защото ние умряхме за закона чрез Христос (Римляни 7:4; 8:2; 10:4, Галатяни 3:13). Щом се опитаме да направим себе си праведни чрез възстановяване на практиката на която и да е част от закона, ние оскърбяваме Христос, все едно казваме: "Жертвата на Исус не е била достатъчна за да плати всичко" Щом погледнем на Христос, освен като на съвършената и пъла жертва за нашите дългове - нашия грях - ние отричаме неговото пълно господство и отиваме под закона на проклятието. Нека ви обрисувам картината, която Отец нарисува за мен относно десятъка, както и за всеки друг закон на Стария Завет. АКО се изискваше от нас да се подчиняваме на част от закона, след като Исус умря за да плати цената за нашия грях, то тогава Исус НЕ е платил всъщност цената за ЦЕЛИЯ грях. Ако имаше грях, който кръвта на Исус не е покрила, то съда щеше така да изглежда: "Исус прощава всичките ви покрити грехове - НО ПОЧАКАЙ - вие се осъждате на ПЪКЪЛ, защото смъртта му не покрива някои конректно приложими закони ..." Проповядвайки Исус И закона означава, че или имаме нужда от втори принос за грях, който Исус не е платил, ИЛИ че ще бъдем осъдени на ПЪКЪЛА, защото не сме изпълнили законите, които не са покрити от кръвта на Исус. Изведнъж нашето "покритие" звучи като застрахователна полица с множество изключения с малък шрифт накрая! Братя и сестри, няма изключения в кръвта на Исус! Той плати десятъка за нас! Но аз се чувствам виновен - лична бележка Всеки път, когато чувах някой служител да проповядва за десятъка, ми ставаше лошо - започваше да ми се гади. Години наред аз считах, че чувството на вина, което се надигаше в мен, беше причинено от убеждението на Святия Дух. Неизброими са случаите, когато аз отговарях на това чувство, като тежко преглъщах и давах всичките си пари - понякога дори и повече, като взимах кредит от картата си. Годините на слушане на посланията за десятък, в които служителите заробваха моето съгласие, като сееха вина и срам, ме бяха убедили че Бог беше Баща, който наказва, принуждава, внушава вина и срам на децата си с цел покорство! Аз просто не познавах чудесния Авва Отец, който ме обича толкова много, че даде всичко, за да възстанови нашите взаимоотношения и да подсигури моята вечност с Него. След години на вярване, че Бог използваше вина за да ускори моето подчинение на закона, аз се молих за това. Авва Отец нежно каза: "Чувството, че ти е лошо, е Мой дар на разпознаване, служещ ти да посочи кое е лъжа". Той винаги е бил там с мен, но аз не знаех Неговия език и не знаех достатъчно, че мога да го помоля да ме научи. А пастирите не ме научиха сам да слушам Отец. Сега аз знам, че съм Негов, че Той е мой, и че чувам Неговия глас. Ти също можеш (Йоан 10:14-16). Последни думи Относно закона, трудно ли е да се разбере коя част от него не "се свърши" (Йоан 19:30)? Или какво ще кажете за: "Ако се водите от Духа, не сте под закон" (Галатяни 5:18)? Тук може да се направи само едно заключение: Служители, които наблягат на десятъка, показват егоистичен интерес към нещо извън спасяването на души за Христа. Моля ви, молете се Църквата да се освободи от лъжата за десятъка, от вината, манипулацията и страха, които държат Църквата в окови. Молете се църквата да бъде напълно свободна в Христа, молете за свобода на даване И за радостен и свободен живот, такъв какъвто Господ го е определил за нас. И накрая, моля ви молете се специално за тези, на които врагът е внушил лъжата за десятъка. Ако тази и предишната статия за десятъка са ви благословили, сте свободни да ги пращате нататък на приятели. Нека Господ да благослови всеки един от вас с изобилие, когато давате така, както Той ви води. Бъдете свободни и останете свободни! С любов в Христа, Джак |
|
|
|
|
 |
Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт. Откровение 12:11
|
Марк 6:12 Матей 9:13 Лука 15:17 |
