...В последната лекция видяхме, че Библията учи, че при спасените има ефективен призив. Той идва по такъв начин, че те го приемат и ние разбрахме, че това е резултат от работата на Святия Дух във всеки човек; това е свръхестествено дело, което прави призива ефективен във вярващите, в спасените. Но, с това не приключва разглеждането на този въпрос.

Сега трябва да попитаме: Какво прави Святият Дух, за да даде възможност на вярващите, които са спасени по този начин, да повярват в истината? Какво точно прави Той, за да направи общия призив ефективен? И отговорът е новорождение. 

Забележете реда, в който приемаме тези доктрини. По-рано прекарахме известно време в обмисляне реда на спасението, реда в който трябва да се разглеждат тези неща, и това ми се струва неизбежен ред: общия призив: да, но ефективен само при спасените. Какво го прави ефективeн? - Святият Дух възражда...

...Или вземете тази друга дума в 1 Йоан 2:19: „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.” Тези хора, изглеждаха като християни, казваха правилните неща и до един момент животът им изглеждаше правилен, но те „излязоха“. Защо? Те излязоха, „защото не бяха от нас“ — те не бяха новородени. Никога не се бяха раждали отново. Ето защо те са излезли, казва Йоан, в известен смисъл, за да дадат доказателство за факта, че никога не са имали истински живот.

„Но какво да кажем за Евреи глави 6 и 10 ?“ пита някой. Отговорът е, че в нито една от тези глави няма нищо, което да предполага, че тези хора някога са били новородени. Те са имали чудесни преживявания, но нищо не показва, че са новородени. Не бяха и това е обяснението.  Новораждането пребъдва. Те могат да отстъпят, могат да изпаднат в грях, може да се провалят, но остават, защото животът е там. Другите може да изглеждат християни, но ако нямат живот, те няма да останат. 

Животът се показва, той дава доказателство за своето съществуване.

От великите доктрини на Библията:

“Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух; Църквата и последните неща” 

от Мартин Лойд-Джоунс