Дейвид Мартин Лойд-Джоунс (1899–1981) е уелски протестантски
служител и лекар, който е бил доста влиятелен в реформираното крило на
британското евангелско движение през 20-ти век. В продължение на почти
30 години той е бил служител на Уестминстърския параклис в Лондон.
"В обществото ни днес съществува криза на авторитета... и като
резултат живеем в едно объркано и варварско общество. Източникът на
това объркване е в самата църква..., защото е изоставила своя
авторитет. Авторитетът на Библията е поставен под въпрос и съвсем
естествено е църквата да бъде лишена от какъвто и да било божествен
авторитет. Изборът за нас днес е недвусмислен: авторитетът на
истината в Божието Слово или "мрачна тъмнина навеки"...
"Страданието и болката ни заобикалят и в много случаи ни обхващат.
Според д-р Мартин Лойд-Джоунс това е обяснено там, където
Божието Слово говори за падението и греха.
Противно на много погрешни възгледи за деня, грехът и злото не са
вечни принципи, нито грехът е просто липсата на добро, но грехът и
злото са резултат от волята на човека срещу Бога.
Този бунт донесе грях в съвършения свят.
Библията ни дава тази история в първите глави на Битие, в която змията
мами човека и го примамва в изкушение.
Това не е просто мит, използван за илюстриране на падането на човека в
греха, но това е Божието откровение за истинско историческо събитие.
Човекът в първоначалното си състояние нямаше естествено желание да
греши, но грехът влиза отвън чрез изкушението на Сатана.
Това падение не променя същността на човека, но променя връзката му с
Бога.
Сега, когато човекът е паднал, той е отчужден от общението с Бога, той
е изгубил своята първоначална праведност и неговата природа е напълно
покварена.
Ето защо човекът и света са в такава остра нужда от Спасителя, Исус
Христос."
"Казвам го още веднъж за
славата на Бога, този амвон е най-романтичното място във
Вселената, доколкото се отнася до мен, и поради тази причина, че
никога не знам какво ще се случи, когато дойда тук. Никога. Изкушението
на проповедника е да мисли, че ако е подготвил това, което той
смята за добра проповед, това ще бъде чудесна служба но
понякога може да бъде много лошо. От друга страна, бедният човек
може да е имал много трудна седмица. Може да е бил много болен,
хиляда и едно нещо да са се случили,
и той може да отиде на
амвона със страх и трепет, усещайки, че не е свършил работата си.
А
това може да е една от най-славните служби,
които някога е имал привилегията да провежда. Защо
ли? Защото той не
контролира силата в Святия Дух. И не само в проповядването, но и в
ежедневието и опита. Вътре в нас е кладенецът на водата и ние не
го контролираме. Той ни контролира."