Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
30 - За съденето
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 30

Десета проповед върху Проповедта на планината

За съденето


С проповеди 30-33 върху Матей, 7 глава, Уесли завършва тълкуването на Проповедта на планината. В началото (проповед 30, раздели 1-3) той още веднъж изтъква вътрешната врьзка, която вижда в тези три глави: ако в глава 5 става дума за “същината на истинската вяра”, “вътрешната религия”, в глава 6 - за “правилните намерения” на нашите действия и техния корен в “живата вяра в Бога чрез Исус Христос”, то тук става дума за някои от главните пречки пред вярата, които изникват много често и застрашават целта на святостта, към която Божията благодат иска да ни води.

1. Четири са темите, които Уесли извежда от текста (7:1- 12). Първата тема е за съденето. Забраната да се съди, отправена към Божиите чада (5). но и към “чадата на тоя свят” (6,7), представлява, така да се каже, негативното съответствие на петата молба в Господната молитва “Отче наш”: Бог ни поставя в положението ние сами да определим как Той да се отнася към нас. Съществуват много възможности и изкушения за съдене на другите и това може да причини неописуемо зло - и при съдиите, и при осъдените. Уесли няма за цел да посочи само правилната “нагласа” или “намерения”, а се интересува и от възможните последствия. Най-големите вреди от съденето понася съдията. Той сам произнася своята унищожителна присъда. За да не ни сполети същото, ние трябва да извадим от окото си “гредата” на гордостта, своеволието, любовта към света и равнодушието.
Да съдиш означава “да мислиш за някой друг по начин, противоречащ на любовта” (9). По-уместно описание на осъденото от Исус поведение, започващо не с говоренето на лоши неща, а даже с лошите мисли (8), едва ли може да се намери. Съденето може да се извърши по различни начини: чрез обвиняване на невинен (9), чрез неадекватно осъждане на виновния, у когото ние вече не можем да съзрем доброто (10, 11), или чрез присъда въз основа на недостатъчни доказателства (12). Преди фактите, колкото и ясни да изглеждат те, да се докажат и преди обвиняемият да може да се защити, не бива да произнасяме никаква присъда. Не само юдеите, но и езичниците могат да излязат в това отношение насреща на християните, защото у тях вече съществува подобен мащаб (12, 13). Ако трябва един човек да бъде порицан, за целта разполагаме с ясното правило на Исус, отразено в Мат. 18:15 и сл. (14).

2. Стих 6 (“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си на свинете...”) е разбиран от Уесли като своеобразно разтоварване на вярващите. Те не бива ненужно да хабят силите си, като натрапват истините на Евангелието на хора “несвяти и зли” (16) или “ненаситно вършещи всякакви нечисти неща” (17). За разлика от “Христовите посланици”, които трябва да говорят “все едно дали хората искат да слушат, или не”, “отделните християни” нямат това поръчение (16). Те трябва да водят другите дотогава, докогато другите искат да бъдат водени.

3. Третата пречка е пренебрежението или подценяването на молитвата, с която трябва да се застъпваме дори за враговете на Евангелието (18). Все още ни липсват надежда или вяра, мир или любов, ако не се молим за тях. Никой не бива да остава без благословение, всеки може да намери любов и богоподобие, никой не бива да остава обезкуражен. Тези неща са ни твърдо обещани от нашия Господ. За да изясни безусловната валидност на тоВа обещание и да отстрани всеки повод за неверие, Исус се залавя за нашата способност да вършим добри и полезни неща, за да изведе от нея идеята за благостта на небесния Отец (20).

4. Четвъртата пречка е най-голяма и решаваща: липсата на истинска и действена любов (21). Тя е изразена словесно със “златното правило”, с “царския закон”, който “е близо до съвестта и разума на всеки човек, когато той го чуе” (22). Така Уесли по друг начин изразява онова, което иначе е описвал като дело на предхождащата благодат. В същото време в тези думи “е (обобщена) целостта на религията, която нашият Господ искаше да наложи на земята” (23). Уесли описва негативно (23) и позитивно (24) k:ik това правило може да бъде приложено в конкретно поведение, за да се реализира неговият смисъл: “Всички неща, които засягат твоя ближен, ги направи като свои” (24). Който обича ближния си, се поставя в неговото положение и тогава върши правилното. В това е ядката на християнската етика, която има своя корен в любовта към Бога, във вярата в Христос и в свидетелството чрез Духа, че си Божие чадо (27).



 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker