Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
33 - За двамата строители
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 33

Тринадесета проповед върху Проповедта на планината

За двамата строители


С тази проповед тълкуването на Уесли на Проповедта на планината достига още една връхна точка. Тук чрез повтаряне на лайтмотиви от предходните проповеди в един голям финал се предава същностното съдържание и целенасоченост на неговото тълкуване: обновлението на целия живот на вярващия чрез Божията благодат по образа на Исус Христос, за да бъде реална още в тоя живот Божията власт и да има увереност в безпрепятственото общение с Бога след смъртта. В изграждането на тази проповед се забелязва, че Уесли обръща библейската последователност и с това създава една динамика, която се придвижва от негативното към позитивното, от разрушаването към изграждането, от предупреждението към пълно с любов наставляване и към окуражаващо утешаване. Стихове 21-23 могат изцяло да бъдат вградени в част I, където те в същото време самокритично смекчават строгото разграничение от проповеди 31 и 32. Призивът “Господи.

Господи” може да се чуе и от тесния път и позоваването на множеството добри дела в името на Исус е познато именно там.
Уесли разглежда най-напред случая с онзи, който гради на пясък (I, 1-6). Такъв би могъл да бъде оня, който уповава на своите евангелизаторски успехи (1), на следването на “Общите правила” (2,3) или на своите молитви, пророчества и други благочестиви дела (5), колкото и добри да са те. Липсва решаващото: религията на Исус (усъвършенстваният образ, вътрешното Царство на Бога
- 4), смиреното, кротко, любещо сърце (5). Без тях един християнин не може да издържи на външните нападки и вът­решните изкушения (вода и вятърът).

Мъдрият (II, 1-4) не гради върху своето, а върху примирението чрез Христос (1); той строи своя дом върху “вечната скала”, Господ Исус (3). И той не остава встрани от “обхвата на изкушението"’; не, за него то е може би още по-лошо; но понеже той строи с вяра и любов върху Христос, няма да бъде разрушен (4). При това има едно сърце, пълно с любов към всички хора, и обича Бога с цялото си сърце, прави добро на всекиго и затова бива презиран и отхвърлян (1). Той познава себе си и света, където се чувства като гост, познава Бога и задължението си да Го прославя (2). Все пак всичко това не го защитава; той е сигурен само “под сянката на Всемогъщия” (4).
Третата част дава “практическото приложение”, което проповедникът е обещал в началото (3). Всеки човек трябва да изпита себе си на каква основа гради и да приложи към себе си всичко чуто (111,1).

Правоверност, съгласуване със Словото, цър- ковничество - всичко това не може да бъде надеждна основа за нашия живот (1), както и нашата невинност (2), използването на благодатните средства (3), прилежанието в добри дела или изпълненото с Духа проповядване на Словото (4). С всичката необходима яснота и в пълно съответствие с богословието на an. Павел и реформаторите Уесли съветва подобни достойни за похвала и благочестиви хора: “Иди и се научи на това, което толкова често си учил другите: По благодат бяхте спасени чрез вяра... учи се да висиш гол на Христовия кръст и всичко, което си направил, считай за тор и боклук!”

Това е Уеслиевото богословие на кръста и същевременно източникът на неговото богословие на благодатта. Защото убеждението в пълната зависимост от Христос и Неговото спасение (6) все пак не води към духовна летаргия или към живот на освещение (5). Чрез вярата в Христос се осъществяват по- скоро реални вътрешни и външни промени, които правят подобието на Христос по-малко бледо в Неговите ученици: скръб за греховете на самия себе си и на другите хора (7), смирение пред Бога, приветливост и към “злите и неблагодарните” и предпазване от “всякаква вътрешна подбуда, противоречаща на любовта” (8). От нашето пребъдване в Бога и Божието пребъдване в нас, от “религията, която е дух и живот” (9), израства любовта към приятели и врагове, израства вътрешният живот, който е изразен чрез блаженстваща (11). Божията любов, която в Христос се изявява като непоклатима, е единствената и обновяваща за вечен живот сила, която може и трябва да подари на всички хора непоколебимо упование, ако за тях е валидно обещанието: “Както уверено ти се обхождаш с Бога сега на земята, така сигурно ще царуваш с Него и във вечността” (12).
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker