Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
19 - Великата привилегия на новородения
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповеди 18 и 19

Белезите на новорождението и
Великата привилегия на новородения



Заедно с проповед 45 двете следващи проповеди съдържат най- същественото от учението на Уесли за новорождението. “Рождението от Бога”, респ. “от Духа”, след опитността на ул. “Алдърсгейт” става една от постоянните теми в благовестието на Уесли. Доведените до покаяние слушатели, които се вливат в развиващото се методистко движение, потвърждават постоянно истинността на този раздел от учението.

За Уесли новорождението е най-тясно свързано с оправданието чрез вяра (вж. проповеди 1,5 и 6). Още в проповед 1 е ясно изказано, че оправданият или спасен чрез вяра човек е и новороден, понеже оправданието в широк смисъл на думата съдържа и двете: освобождение от вината за греха, но и освобождение от неговата власт. Сега проповедникът има за цел да направи по-прецизно разграничение между новорождението и оправданието. Наистина, “всеки оправдан е и новороден и всеки новороден е и оправдан” (Проповед 19,1), но Уесли иска тук да говори за две различни “дарби от Бога”, които, макар и “неразделими във времето”, “по същността си” са ясно разграничими една от друга ( Проповед 19, 2). Докато в оправданието се съзира по същество една “промяна в отношенията” между Бога и оправдания грешник, новорождението бива дефинирано като “преобразяваме на нашата същност”. С други думи, в оправданието бива виждано “Божието дело за нас”, а в новорождението - “Божието дело в нас”. В оправданието прошението на греховете се явява като решаващ белег, в новорождението - вътрешното преобразяваме на грешника в светия. Онова, което в реформаторското мислене на Avmep е слято, у Уесли - както у представителите на старата про­ тестантска ортодоксия - е диференцирано. С новорождението започва дългият процес на освещение, респ. на обновяването на Божия образ у човека. Същинското оправдание, онова “променяне на едно отношение”, остава скрито за човешкото око.

Днес има една въздържаност относно подобен “порядък на освещението”, понеже разчленяването на осветителното дело на Бога у човека на различни актове, стоящи в определена по­ следователност, не винаги е в съзвучие с нещата. Мнозина мислят, че е изобщо погрешно догматически да се различава ново­ рождението като особен акт от другите актове на приемане на спасението и с това да го включат в определена последователност, понеже новорождението по-скоро означава целостта на спасението от гледната точка на неговата същност като сътворяване на нов живот. Но не е сигурно дали Уесли заслужава упрека, че е въвел повече или по-малко изкуствено една последователност между оправданието и новорождението. Той е наясно с целостта на Божието действие и тук педагогическите основания са, които го водят до такова ясно разграничаване между два различни “дара на Бога”. Целта му е да въведе мисловна яснота, (вж. проповеди 19, 3 и 45, 1, където той говори за една последователност само “на нивото на мисълта”!)
Трябва да се вземе предвид неовладяното напрежение между учението на Уесли за новорождението при кръщението и неговото проповядване на причиненото от Духа новорождение при приемането на вярата. В IV част на проповед 18 той поставя на слушателя си въпроса дали е изживял новорождението, без което никой няма да види Божието царство. Уесли парира евентуалното извъртане от страна на слушателя чрез позоваване на вече приетото при кръщението новорождение (още като дете), без да поставя под въпрос англиканското учение за новорождение при кръщението. Напротив, той признава, че “привилегиите на новорождението обичайно са свързани с кръщението” (1), и твърди, че никой не отрича, че неговите (непокаяни) слушатели “са новородени при кръщението си и са били направени още тогава Божии чада и наследници на небесното царство” (IV, 5). И все пак ги предупреждава занапред да не се "подпират на тази счупена тръстика”, че са били новородени при кръщението си. Учението на Уесли, както е известно, е по-ясно от всички останали. Това става ясно, когато се направи сравнение между изявленията за кръщението в проповед 45 и "Трактат за кръщението”. Англи- канският богослов Уесли винаги се е придържал към това, че при детското кръщение се случва нещо решаващо, а именно че тук Бог навлиза в “мъртвия” живот на неновородения и внася благодат, без която никой не би могъл да Го познае. Съживителният проповедник Уесли обаче се е убедил чрез собственото си съзнателно новорождение на ул. ’’Алдърсгейт” и драматичните покаяния в рамките на съживителното движение, че трябва да поставя ударението не върху водата на кръщението, а върху осъзнатото опитване на вярата.

Препоръчително е проповеди 18 и 19 да се четат заедно и в тази последователност, понеже втората иска да допринесе за правилното разбиране на първата. Проповед 18 обстойно разглежда трите белега на новорождението: вяра, любов и надежда. Реформаторската насоченост на Уеслиевото схваш,ане за новорождението се изразява с това, че вярата и тук се явява като “основа” (I, 1). Към плодовете на тази жива вяра спада и “властта над греха” (I, 4). Тук следва отново и типично уеслианската тема за един осветен живот. За него живата вяра означава край на властта на греха. Уесли прави нещата да кулминират в Йоановото изявление, че новороденият вече не съгрешава. Неразбирането на този аспект на неговото благовестие вътре в методисткото движение все пак го води до една корекция на това твърдение (вж. проповед 13 - предимно III, 1-9). Също и следващата проповед 19, излязла в същата 1748 г., има за цел да отблъсне възникналите недоразумения. Това става чрез ограничаването на понятието за грях до “съзнателен грях” (Проповед 19, II, 1).

За да респектира с тайнствения характер на новорождението, което е едно Божие чудо в човешката душа, Уесли развива в проповед 19(1,2-10) пътя на аналогията: той сравнява рождението на “Божието чадо” с естественото раждане на едно дете (срв. също проповед 45, II, 4).
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker