Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
12 - Свидетелството на нашия дух
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповед 12

Свидетелството на нашия дух



“В Англия пуританската традиция довежда съвестта дотам човек да наблюдава себе си с очите на Бога, да се изпитва до детайли и съответно на това да направлява собствените си възгледи. Всяка стъпка бива проверявана дали отговаря на Божията воля” (Мартин Шмид). Както някои от предшествениците си, и Джон Уесли спазва тази богословска традиция на своето време. Неговият дневник и някои писма показват особено отчетливо как неподкупно основателят на методизма се е старал да се вслушва в гласа на Бог в съвестта си. Настоящата проповед от 1746 г. е добър пример за високата оценка на съвестта, онова свидетелство на нашия дух, давана от Уесли в разбирането му за християнския живот. Без правилно функционираща съвест е невъзможно истинското християнско живеене, защото съвестта е, която прави възможно “да се държим с божествена чистота в света”.

Но читателят трябва да знае, че тази рецепта на пури- танското богословие на съвестта у Уесли не води до онова мрачно християнство, с което днес думата “пуританство” охотно се свързва. “Правилната уредба на житейската ни обхода” (15), която има за цел съвестта, в тази проповед бива обозначавана като “истинската основа за радостта на един християнин” (16). Тази радост не бива и да бъде подменяна с радостта от изпълнения дълг. Тя не е “естествена радост” (17), а радост, дарена от Бога на живеещите в съгласие с Неговата воля. В този пункт се явява една несъществена разлика с обичайното пуританско богословие: докато повечето пуритански проповедници изхождат от темата във 2 Кор. 13:5 (“Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си”), Уесли изхожда от библейски текст, в който става дума за радостното свидетелство на нашата съвест. Това той прави и в по-късната си проповед на тази тема (Проповед 105 -- “За съвестта”, 1788 г.). Не съвестта трябва да решава дали “В Англия пуританската традиция довежда съвестта дотам човек да наблюдава себе си с очите на Бога, да се изпитва до детайли и съответно на това да направлява собствените си възгледи. Всяка стъпка бива проверявана дали отговаря на Божията воля” (Мартин Шмид). Както някои от предшествениците си, и Джон Уесли спазва тази богословска традиция на своето време. Неговият дневник и някои писма показват особено отчетливо как неподкупно основателят на методизма се е старал да се вслушва в гласа на Бог в съвестта си. Настоящата проповед от 1746 г. е добър пример за високата оценка на съвестта, онова свидетелство на нашия дух, давана от Уесли в разбирането му за християнския живот. Без правилно функционираща съвест е невъзможно истинското християнско живеене, защото съвестта е, която прави възможно “да се държим с божествена чистота в света”.
Но читателят трябва да знае, че тази рецепта на пури- танското богословие на съвестта у Уесли не води до онова мрачно християнство, с което днес думата “пуританство” охотно се свързва.

“Правилната уредба на житейската ни обхода” (15), която има за цел съвестта, в тази проповед бива обозначавана като “истинската основа за радостта на един християнин” (16). Тази радост не бива и да бъде подменяна с радостта от изпълнения дълг. Тя не е “естествена радост” (17), а радост, дарена от Бога на живеещите в съгласие с Неговата воля. В този пункт се явява една несъществена разлика с обичайното пуританско богословие: докато повечето пуритански проповедници изхождат от темата във 2 Кор. 13:5 (“Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си”), Уесли изхожда от библейски текст, в който става дума за радостното свидетелство на нашата съвест. Това той прави и в по-късната си проповед на тази тема (Проповед 105 -- “За съвестта”, 1788 г.). Не съвестта трябва да решава дали известното изказване на Павел в Рим. 2:15 Уесли говори за Закона, “написан на техните сърца чрез Божия пръст” (6).

Проповедта служи, както и проповеди 10 и 11, на увереността в спасението. Уесли скоро забелязва, че неговата пледоария в полза на една префинена и изострена съвест (18) може да бъде изопачена в скрупульозно. боязливо и почти отчаяно себеизмъчване. Затова в един постскриптум към изданието от 1771 г. той съветва проповедта да се чете в светлината на проповед 13.
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker