Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
10 - Свидетелството на Духа - 1 част
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповед 10

Свидетелството на Духа


(Проповед първа)
Не съдържанието на оправдаващата вяра е онова, което впечатлява Уесли на онова вечерно богослужение на ул. “Алдърс- гейт”. Той вече я е усвоил теоретически чрез едно основно изучаване на Библията и на реформаторското наследство на своята църква. Онова, което стопля сърцето му и просветлява съзнанието му, е увереността, че Христос е изкупил греховете му и го е спасил. Опитването на увереността в спасението, която той вижда у голям брой други християни, от този момент се превръща в централна тема на неговото богословие и про­повядване, както показват писмата и дневниците, статиите и проповедите му. Настойчивото наблягане и защитата на свидетелството на Духа, осъзнато от вярващите, служи както за разгръщане на Евангелието, така и за отблъскване на упреците в ентусиазъм, които скоро след опитността на ул. “Алдърсгейт” се отправят към Уесли.

С това Уесли се озовава, както той го показва тук и в прочутия си “Апел към човека на разума и религията”, с наблягането на възможността за дарено от Божия Дух вътрешно убеждение в личното спасение, напълно в традицията на ранната църква и Реформацията. Лутеровото говорене за “вътрешното сви­детелство на Святия Дух”, което става осезаемо за вярващия в Благата вест, бива подчертано прието от Калвин и доразгърнато; то трябва да служи предимно за обосноваването на божествения авторитет на Библията.

Неразривната за живата и разумна вяра връзка между библейско слово и свидетелство наДуха е изходна точка и за Уесли в неговите размисли. Докато ентусиастите вземат гласа на собственото си въображение за свидетелство на Духа, а другите, разумно мислещи богослови смятат свидетелството на Духа като явление само в апостолското време, Уесли желае да избегне тия две крайности, да свърже отново у отделния вярващ верността към Божието слово и очакването за действията на Духа. Понеже споровете се водят вътре в протестантското пространство, акцентът е положен на различно място от онова през XVI век: обективната основа (действието на Божия Дух) и субективната опитност (увереност в спасението) са двата полюса, които Уесли свързва един с друг и ги описва като дар от Бога за всички вярващи. Увереността в спасението не е някаква добавка към вярата, от която един християнин при нужда може да се откаже; тя по същество е част от нея. Който още не я е приел, трябва усърдно да се моли за нея, пише Уесли на своя брат Самуел, който му признава, че още има страх и борба. Толкова по-важно за него е да получи дара на сигурността, че е Божие чадо. “Вътрешното свидетелство на Духа - му е казал баща му на смъртното си легло - е най-силното доказателство за християнството”. Не “доказателство” в научно-философски смисъл, така добавя Уесли (II, 10) - такова не може да има - а едно непоклатимо убеждение на вярващия, което не може да бъде надминато от никакво доказателство.

За да изложи това съвсем недвусмислено и да го защити срещу всякакви възражения и неправилно разбиране, Уесли не си спестява усилията да тълкува, да аргументира и затвърждава тази опитност на “истинските християни”. Живият глас на Еван­гелието в проповедта, размисълът и дискусията води до по-голяма яснота. Разумното размишление - “вярата не бива да затъмнява разума и разбирането” - поставя собствения живот в светлината на Божието слово и потвърждава в някои случаи състоянието ни на Божии чада. Уесли привежда нови и нови възражения и допълнителни въпроси, за да не остави по възможност нищо без отговор; не бива да остане никаква несигурност - нито при този, който (още) не е Божие чадо, нито при оня, който (още) не е сигурен в това, че е Божи син. Всяко заблуждение или самонадеяност могат да имат смъртни последици. Но обещанието е налице: Бог иска, когато говори на един човек, гласът Му да бъде разпознат. Божият Дух предизвиква едно “непосредствено убеждение” на примиреност с Бога, “едно докосване в дълбочината на душата”, едно “непосредствено съзнание”, така ясно и здраво, като усещането за живот. Това е “свидетелството на Духа”, което предшества “свидетелството на собствения дух” и се съединява с него, с присъдата на съвестта, което разпознава белезите на Божието действие, преди всичко “едно любещо Бога и всички хора сърце”. Така във вярващия се свързват присъдата на критичното мислене и присъдата на духовния човек и образуват познание, което всеки може да извоюва само за себе си, но е сигурно: Бог ме е приел за Свое чадо и е обновил живота ми.

 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker