Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
47 - Скръбта в различните изпитания
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповеди 46 и 47

Скитането из пустинята
 и Скръбта в различните изпитания



Двете проповеди са тясно свързани. Ако и от различни гледни точки, все пак и в двете се разглежда едно явление, познато на покаялия се и новороден християнин. Става дума за зане- маряването на висшето чувство на увереност във вярата, на мир и радост в Бога, което трябва да се поддържа след ново­рождението.

Както проповеди 2 (“Почти християнин”), 10 и 11 (“Свиде­телството на Духа”) и 18 (“Белезите на новорождението”) показват, формираното от Уесли методистко благовестие има за цел личното опитване на променящата сила на Евангелието. В своята опитност наул. “Алдърсгейт” от 24 май 1738 г. Уесли сам изживява как Божията любов, мир и надежда чрез Святия Дух могат да се излеят в едно сърце. Това е опитността, за която лутеранските хернхутци в Америка са го уверявали, че не е особен дар на някаква християнска секта, а “право на всяко Божие чадо”.
Следващата от тази опитност висока духовна настройка все пак не е трайна у Уесли. Скоро той пак започва да се бори със съмнения и депресии и трябва да преживее и другата опитност: увереността в спасението и това, че вярата не изключва изпитанията! Само два дни след своята щастлива опитност Уесли пише в дневника си: “В моето сърце живееше мир, и все пак бях съкрушен поради многообразните изкушения”. През януари 1739 г. от дневника научаваме, че той е в дълбока депресия: “Моите приятели твърдят, че не съм в ред, когато казвам, че преди година не съм бил никакъв християнин. Аз твърдя, че и сега не съм никакъв истински християнин... Защото един християнин е човек, притежаващ плода на Светия Дух, който е любов, мир. радост, за да назова само някои. А аг го нямам”.

Тези цитати, както и много други, не само показват, че у новородения Уесли има извисявания и падения, а и че той не може да се примири с изкушенията. На дело през целия си живот той се стреми към едно състояние на християнско съвършенство, в което подобни пустинни участъци няма да има. Докато Лутер въз основа на своето богословие на кръста може да извоюва една позитивна роля за изкушенията, понеже едва чрез тях християнинът може да научи що е вяра, Уесли се справя с тая тема по-скоро трудно. Но той все пак не може да я игнорира.
Двете следващи проповеди позволяват да се види нещо от дилемата на Уесли. От една страна, той не може да изостави своето учение за увереността в спасението, защото тя е подкрепена от библейското свидетелство: истинският хрис­тиянин, който стои в ‘‘живата вяра”, може да бъде уверен в своето спасение и да живее в Божия мир и радост. Познатият уеслиански “оптимизъм на благодатта” не иска да се раздели с възможността за победа над “греха, смъртта и дявола” на нивото на хрис­тиянската опитност. От друга страна, Уесли знае библейските указания за моментите на скръб и слабост на вярващия и иска тук да предложи много реалистична помощ.

Както често се случва при него, дилемата, напрежението се разрешава чрез едно разграничение. То е в основата на двете проповеди. Прави се разлика между ненормалната за един християнин “тъмнина” (“darkness”) на душата, веднага последвала загубата на вярата, на надеждата и мира в Святия Дух, и една напълно нормална “тъга” (“heaviness”, т.е. тежест), която слетява и вярващия, без да го събаря от положението му в благодатта. Проповед 46 разглежда първия, проповед 47 - втория случай.
Психологически и gyiuenacmupcku едно такова разграничаване може да бъде смислено и полезно. Но екзегетически човек следва да се запита дали Писанието предлага обосновка за една такава рязка разлика. Но пастирската насоченост на двете проповеди е много впечатляваща. Типичното за Уесли “стъпаловидно мислене” създава често трудности на реформистки ориентираните богослови, но на пасторско ниво се оказва много полезно.


Въведение към проповед 47

Много от казаното в проповед 46 се появява и тук. Понякога дори в много подобни формулировки. Разглеждат се по много реалистичен начин - и нерядко с голяма способност за вживяване -- трудностите в човешкия живот и изкушенията на душата, които не биват спестявани и на живите християни. Но във всичко това Уесли не иска да види никаква “тъмнина на душата”. При всички явления, които той споменава, става дума “само” за една “тъга” на душата, наистина “близка до тъмнината”, но не може да се приравнява с нея. Докато оная “тъмнина” води в поквара, “тъгата” служи за необходимото просветляване на душата и с това представлява едно важно средство за освещение (IV, 5).

Който иска да наблюдава душепастира Уесли, трябва (наред с неговите писма, особено писмата до жени) да чете тази проповед. Тук става очевидно колко добре познава той човешката душа и колко човечен желае той сам да остане при целия си стремеж към християнско съвършенство.
Достойни за отбелязване са наблюденията върху взаимо­действието на тяло и душа (II, 3). Също и удивителната трезвеност, с която “ходът на природата” бива споменат във връзка с “нервните заболявания”: “Вярата не отклонява хода на природата. Естествените причини все още водят към естествени последствия” (III, 2). Огнената и страстна вяра на Уесли понякога може да пробуди у днешния читател впечатлението, че той води почти до ентусиазъм; но един такъв пасаж показва, че основателят на методизма във висша степен е един много “разумен ентусиаст”.

Проповедта съдържа и един пасаж (III, 3) относно мизерията и окаяността, в които проповедникът се идентифицира и солидаризира с бедняците в Христос; в проповедническата литература от онова време подобен пасаж е почти без аналог. Това, че Уесли застава на страната на бедняците, по-късно става повече от очевидно.



 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker