Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
46 - Скитането из пустинята
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповеди 46 и 47

Скитането из пустинята
и Скръбта в различните изпитания



Двете проповеди са тясно свързани. Ако и от различни гледни точки, все пак и в двете се разглежда едно явление, познато на покаялия се и новороден християнин. Става дума за зане- маряването на висшето чувство на увереност във вярата, на мир и радост в Бога, което трябва да се поддържа след ново­рождението.

Както проповеди 2 (“Почти християнин”), 10 и 11 (“Свидетелството на Духа”) и 18 (“Белезите на новорождението”) показват, формираното от Уесли методистко благовестие има за цел личното опитване на променящата сила на Евангелието. В своята опитност наул. “Алдърсгейт” от 24 май 1738 г. Уесли сам изживява как Божията любов, мир и надежда чрез Святия Дух могат да се излеят в едно сърце. Това е опитността, за която лутеранските хернхутци в Америка са го уверявали, че не е особен дар на някаква християнска секта, а “право на всяко Божие чадо”.

Следващата от тази опитност висока духовна настройка все пак не е трайна у Уесли. Скоро той пак започва да се бори със съмнения и депресии и трябва да преживее и другата опитност: увереността в спасението и това, че вярата не изключва изпитанията! Само два дни след своята щастлива опитност Уесли пише в дневника си: “В моето сърце живееше мир, и все пак бях съкрушен поради многообразните изкушения”. През януари 1739 г. от дневника научаваме, че той е в дълбока депресия: “Моите приятели твърдят, че не съм в ред, когато казвам, че преди година не съм бил никакъв християнин. Аз твърдя, че и сега не съм никакъв истински християнин... Защото един християнин е човек, притежаващ плода на Светия Дух, който е любов, мир. радост, за да назова само някои. А аг го нямам”.

Тези цитати, както и много други, не само показват, че у новородения Уесли има извисявания и падения, а и че той не може да се примири с изкушенията. На дело през целия си живот той се стреми към едно състояние на християнско съвършенство, в което подобни пустинни участъци няма да има. Докато Лутер въз основа на своето богословие на кръста може да извоюва една позитивна роля за изкушенията, понеже едва чрез тях християнинът може да научи що е вяра, Уесли се справя с тая тема по-скоро трудно. Но той все пак не може да я игнорира.
Двете следващи проповеди позволяват да се види нещо от дилемата на Уесли. От една страна, той не може да изостави своето учение за увереността в спасението, защото тя е подкрепена от библейското свидетелство: истинският хрис­тиянин, който стои в ‘‘живата вяра”, може да бъде уверен в своето спасение и да живее в Божия мир и радост. Познатият уеслиански “оптимизъм на благодатта” не иска да се раздели с възможността за победа над “греха, смъртта и дявола” на нивото на хрис­тиянската опитност. От друга страна, Уесли знае библейските указания за моментите на скръб и слабост на вярващия и иска тук да предложи много реалистична помощ.

Както често се случва при него, дилемата, напрежението се разрешава чрез едно разграничение. То е в основата на двете проповеди. Прави се разлика между ненормалната за един християнин “тъмнина” (“darkness”) на душата, веднага последвала загубата на вярата, на надеждата и мира в Святия Дух, и една напълно нормална “тъга” (“heaviness”, т.е. тежест), която слетява и вярващия, без да го събаря от положението му в благодатта. Проповед 46 разглежда първия, проповед 47 - втория случай.
Психологически и gyiuenacmupcku едно такова разграничаване може да бъде смислено и полезно. Но екзегетически човек следва да се запита дали Писанието предлага обосновка за една такава рязка разлика. Но пастирската насоченост на двете проповеди е много впечатляваща. Типичното за Уесли “стъпаловидно мислене” създава често трудности на реформистки ориентираните богослови, но на пасторско ниво се оказва много полезно.



Въведение към проповед 46

Напомняйки за старозаветния разказ за скитането^на израелтяните из пустинята след освобождението им от Египет, земята на робството, мнозина проповедници са развивали темата за “опитността в пустинята”. По пътя на алегорията са се правели паралели между изживяното от израилтяните едно време и трудностите в християнския живот, фактът, че сам Исус - след Своето кръщение чрез Святия Дух - беше отведен в пустинята, за да бъде изкушаван, създава повод за такова тълкуване на старозаветния текст. Уесли познава пуританския модел на тълкуването от този тип, според което опитността в пустинята бива разглеждана като нещо нормално.

Уесли не приема такова виждане, защото за него пустинното състояние е синоним на загуба на спасението. Който е в такова състояние, за него “Божията власт е напълно изчезнала от неговия живот” (I, 5). Една такава загуба на спасението не бива да бъде разглеждана като резултат от Божията воля (II, 1), а като причинена от самия човек, както показва цялата втора част на проповедта. Уесли отклонява категорично като небиблейско всяко учение, според което Бог би могъл да използва “състоянието на тъмнина”, за да осветли вярващите и да ги води по-нататък (II, 1). Има се предвид учението на католическите мистици, нерядко “безкритично възприемано” от протестантски автори, че “човек не винаги трябва да живее в сияйна вяра” и едно състояние на тъмнина и суша може да допринесе “ние да бъдем очистени от гордост, любов към света и прекомерна любов към себе си” и да се научим да живеем в състояние на “постна вяра”, т.е. една вяра без помагащите съпровождащи явления на радост и мир (II, 2). Но католическата мистика се вижда опасна на Уесли заради нейната тенденция към пасивност, към пасивно смиряване в Божиите пътища. Той застъпва, както третата част на проповедта (“Възможности за спасение”) прави достатъчно очевидно, едно много волунтаристично душепастирство. Уесли разглежда лутеранското душепастирство - без да го назовава по име -състоящо се в това изпитанията да се посрещат с насочване към утехата на Евангелието, като “шарлатанство от най-лош вид”. Този пастир, който благо и приветливо насочва вниманието само към “Божията любов към бедните, безпомощни грешници” и към “действената сила на Христовата кръв”, Уесли нарича много остро “духовен шарлатанин” (III, 1). Тук се изявява една същностна черта на уеслианското богословие: голямата роля на Закона в живота на новородения! Не е достатъчно да бъде положено едно добро начало в християнския живот - християнинът трябва да устоява до края на живота си и Божият закон му дава помощ, която той с благодарност може да ползва.
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker