Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
42 - Сатанинските замисли
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 42

Camaнuнckume замисли



Не се подвеждайте с погрешни очаквания по заглавието на тази проповед: който мисли да узнае точната представа на Уесли за дявола или информация за неговите злобни методи, ще остане с празни ръце. Пред себе си имаме една проповед, показваща по нагледен начин колко тясно свързва Уесли в своите проповеди учение и живот, догматическо изясняване и душепастирско увещаване.

Проповедите за християнското съвършенство, за които става дума тук тематически, в този сборник не са предадени според хронологията на написването си. Проповед 40 със заглавие “Християнското съвършенство” е създадена през 1740 г. и публикувана в 1741 г. Проповед 13 (“За греха у вярващите”) и 14 (“Покаянието на вярващите”) са от 1763 г. и 1767 г. и са написани с цел да коригират неправилните разбирания на учението за освещението. Някъде по средата между тези две проповеди възниква в 1750 г. следващият текст. В него Уесли категорично се противопоставя на кривите тълкувания и разбирания на неговото учение за съвършенството, които той винаги е считал за специфично поверено на методистите благо. Според Уесли християните биват освободени още на този свят от всякакъв грях и порок и са съвършени в смисъл, че не вършат грях и са освободени от лоши мисли и лоши подбуди на духа.

Въздействието на тези изявления отваря нуждата от редица обяснения. В “Конферентни диалози върху учението и реда” от юни 1747 г. се съдържа един многозначителен откъс по въпроса, части от който ще цитираме:

Въпрос 16: Не биват ли въвеждани вярващите чрез кате­горични проповеди за съвършенството в нещо като робство или робски страх?
Отговор: Да, това се случва. Затова ние трябва да представяме съвършенството винаги в приветлива светлина, така че то да може да пробужда само надежда, радост и копнеж.
Въпрос 17: Зашо ние не можем да останем в радостта от вярата, докато не бъдем усъвършенствани?
Отговор: Всъщност, защо не? Защото святата скръб не угася тая радост; дори когато сме под кръста и най-дълбоко съу- частваме в Христовите страдания, можем да се радваме с неизказана радост...
Въпрос 19. Не се ли налага боязливо да сме загрижени за съвършенството, да не би да умрем, преди да сме го постигнали?
Отговор: В никакъв случай. Ние не бива да бъдем боязливо загрижени за нищо, нито в духовен, нито във временен смисъл.
Въпрос 20: Но не трябва ли да се безпокоим за греховната природа, която продължава да живее у нас?
Отговор: Добре е за нас, ако имаме едно дълбоко съзнание за нея и се срамуваме пред Господа. Но това за нас трябва да е само един стимул с толкова по-голяма сериозност във всеки един миг да се обръщаме към Христос, за да черпим от Него светлина, живот и сила, които да ни помогнат да крачим победоносно напред. И ако от това нас ни изпълва съзнанието за нашия грях, толкова повече трябва да ни изпълва съзнание за Неговата любов”.

В английската традиция на пуританството Уеслиевите представи за едно съвършено освещение биха довели почти задължително до един етичен ригоризъм като условие за окончателното ни приемане от Бога. Неговите проповеди върху оправданието привидно са откъснати от това учение; по- стоянното напомняне, че “бяхте спасени по благодат чрез вяра” (виж 11,2), се разбира като описание на едно първоначално Божие дело, което трябва да бъде последвано от второ при по-силното участие на човека. И в тази проповед Уесли говори за “първо дело на Бога”, което трябва и ще бъде последвано от едно “по~ велико дело”. Това, което проповедникът на освещението свързва в твърдението, че “по-великото дело” е дело на благодатта, която обновява оправдания, у някои негови проповедници и у слушателите на тяхното благовестие е разделено. В това разделяне Уесли вижда действието на сатана, който “се опитва да разцепи Евангелието, така че една част да се противопоставя на друга” (1 и I, 12).

Атаките на сатана не се насочват към предразположеността към грехове на действието, а към основите на християнския живот и неговия растеж: към радостта и мира, вярата и надеждата. Да се разпознаят тези атаки като такива е вече първата крачка към тяхното притъпяване. Това е и предназначението на първата част на проповедта (1,1-14). Душепастирските компоненти стават по-силни във II част, в която Уесли води изпадналия в несигурност, страх и съмнение към ново упование на Божията благодат, която ни усъвършенства в любовта и с това премахва всеки страх и пожелание. В паралел с препоръчаните в първата част стъпки се представя парадоксът на благодатта, който Важи именно за несъвършения: “Колкото по-голяма е промяната, която остава да се извърши в твоята душа, толкова повече можеш ти да се радваш в Господа” (II, 1). Той ще завърши започнатото дело на “обновление на цялата ти душа по образа на Оня, Който те е сътворил” (11,3).

Прошението (оправданието), обновлението (освещението) и усъвършенстването (небето; 11,4) са неразделими. И трите са Божие дело. Това, което Той е започнал у вярващия, е предплата за очакваното. Тази увереност освобождава от боязливо парализиране и ни кара да приемем всяка възможност “да растем в благодатта и да вършим добро” (II, 7). Също и оня, който се е провинил чрез злоупотреба с Божиите дарове, може да ходи в радостта от вече започнатото дело на Бога, в Исус, целта на съвършената любов, и в приемането на Божията слава.

 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker