Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
37 -Същност на ентусиазма
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 37

Същност на ентусиазма


С тази проповед Уесли засяга една много актуална тема за отношението на методисткото съживи тел но движение към обществеността и Англиканската църква. Проповедта разглежда нерядко отправяния към методизма по онова време упрек в “ентусиазъм”.
Методистката претенция за “библейско християнство” (вж. проповед 4), уеслианският възглед за “пътя към Божието царство” (вж. проповед 7), наблягането на покаянието и новорождението (вж. проповед 45), сериозното възприемане на библейското твърдение, че има лична увереност в спасението (вж. проповеди 11 и 12), призивът към една жива вяра, към една “религия на сърцето” (вж. проповед 7:1,4-7) - всичко това е толкова отдалечено от съвременната улегнала религиозност, която се разглежда като “християнство на моралната коректност” (А. Аутлър), че за мнозина хора от онова време то се е възприемало като пресилено религиозно усърдие.

Упрекът е сериозен, защото в английското понятие “ен­тусиазъм” не се преплитат днешните често асоциирани с него представи за въодушевеност, устрем, патос или идеализъм. Думата тогава е практически само синоним на тесногръд, неразумен фанатизъм. Тя напомня на повечето съвременници за най-лошите аспекти на благочестивата тирания на пуританската революция от XVII век.
За мнозина представители на християнството от онова време е вече опасна мистична фантастика, когато някой твърди въз основа на дадена религиозна опитност за себе си, че Божията любов е изляна в сърцето му чрез Святия Дух и че той живее в оидастливяващото чувство, че е възлюбен и воден от Бога. В техните очи това е едно неуместно, неразумно самозалъгване. Студените, рационалистични духове от времето на Уесли се застъпват за една религия, допускаща много малко от нещата, които са именно белези за методисткото съживление. На този фон следва да бъде четена проповедта. В своя Дневник (17.1.1739) Уесли дава следната дефиниция на ентусиазма: Ентусиаст в същинския смисъл на думата е този, който желае да постигне една цел. без да иска да използва средствата, водещи към нея. Това е фантазьорската илюзия, фалшивото упование.

Изхождайки оттам, Уесли развива с немалко ирония един ход на мисли, поставящ си за цел първо да развенчае точно хората на ентусиазма, които най-много обвиняват методистите в същото прегрешение. В откъси 13-17 той се обръща към хората, които, понеже се перчат само с “разума”, очернят религията на сърцето като фанатизъм или ентусиазъм. На тях той казва, че точно тяхното приемане, че са християни въз основа на своето “кръщение”, техните “пресилени християнски възгледи”, тяхната външна практика на “богослужение” или моралната им коректност са опасно въобразяване, да, фактически “ентусиазъм”, понеже така те оставят без внимание библейските измерения на хрис­тиянството.
Но това в очите на Уесли е само един от главните видове ентусиазъм, който в тази проповед е назован “многоглаво чудовище” (32). Както това често се наблюдава у него като човек на средата и на синтеза, той посочва опасностите отляво и отдясно. Уесли очевидно познава хората, които, в проти­воположност на отначало споменатите почитатели на разума, изглежда, не използват в достатъчна степен подарения ни от Бога разум. В откъси 18 и сл. авторът описва хората, втълпяващи си, че са “водени от Духа” (19), и които “си въобразяват, че Бог ще им даде всяка отделна дума, която ще изговорят, и затова е невъзможно да кажат нещо погрешно както във формата, така и в съдържанието на думите” (19). Думите му са насочени към очакващите Бог да ги води по свръхестествени пътища или ония, които “очакват от Него особени указания, без да имат за това някакви разумни или библейски основания” (20). Така Уесли се обръща срещу онова, което днес ние бихме обозначили като ентусиазъм: изграждане на “видения или блянове, силни внушения или неочаквани пориви на духа” (21). На тях той противопоставя “трезвите християни” (22), търсещи Божията воля в Свещеното писание, изучаващи Библията с разума си (27), както и вслушващи се в собствения си разум (24).

За Уесли Божието водителство не е някакво мистериозно, тъмно нeщo, което се случва само чрез лично, директно вдъхновяване, а нещо, в което участва и разумът. Пътят към опознаването на Божията воля за него винаги е “библейски и разумен” (26). Тук човек се сеща за Лутер, който във всички неща е искал да се убеди чрез аргументите на Писанието и разума. Гордост, неподатливост на учение, растящо втвърдяване на “собственото мнение и воля” (31), отказ от “всякакъв съвет и помощ от другите хора” (32) са по-нататъшни белези на ентусиазма. По този последен пункт човек забелязва, че сърдечната религия на Уесли изобщо не е израз на някакъв самовъздигащ се, индивидуалистичен субективизъм.


 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker