Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
50 - Правилната употреба на парите
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 50

Правилната употреба на парите



Тази проповед е сред най-известните съчинения на Уесли и вътре, и извън методизма; както “Белезите на един методист” или проповедта “Икуменическата нагласа”, тя е уважавана и от неметодистки богослови, цитирана и публикувана.

Тази проповед, с която завършва първото издание на Петдесет и трите стандартните проповеди, предлага далеч повече, отколкото заглавието дава да се очаква: тя обобщава някои от най-важните изявления на Уесли за стопанската етика и за християнския стил на живот. Това, че между 1741 г. и 1758 г. проповядва най-малко 27 пъти върху този текст (Лука 19:9) и че до старостта си в много други проповеди и други съчинения разглежда същата тема, показва, че я счита за нещо повече от странична. Въпреки това тя май има по-малък успех, отколкото предупрежденията му против злословието (проповед 49).

Поставеният в основата на проповедта стих играе в общото звучене на текста една напълно подчинена роля; за сметка на това връзката с Лука 16:1 и сл. изпъква по-ясно; затова този текст трябва да бъде прочетен преди проповедта. Тук Уесли се залавя предимно с понятието steward (управител, иконом, домакин).

Какъв е богословският фон на Уеслиевата теория? При­тежателят на всичкото ни имущество (в това число нашите тела и души) е Бог, “Притежателят на небето и земята” (III, 3). Той ни е назначил за настойници и ни е поверил Своите блага за ограничено време. Така че Той си остава Собственикът, на когото дължим отчет и който ни е дал напътствия за правилната употреба на повереното (III, 3-5). Затова прахосничеството и лакомията са напълно неуместни; по-скоро трябва любовта към Бога и ближния да е водеща в нашето поведение: “Използвайте всичко, което Бог ви е поверил, за да правите добро по всевъзможен начин и във всяка възможна степен, на приятелите във вярата, на всички човеци!”

(III, 7). С това Уесли решително отхвърля схващането, че всеки може да прави със своето, каквото иска.
Втората основополагаща част на разгърнатата от Уесли етична теория се състои в убеждението, че парите като такива
- макар поетите и философите често да ги хулят - в никакъв случай не са нещо лошо и затова не трябва да се боим от тях и да ги презираме. Те по-скоро са един “превъзходен дар”, “едно достойно за удивление доказателство за мъдрото и благодатно Божие провидение” (2). Човек може, както с всичко останало, да злоупотреби е тях, но същинският корен на злото не е в парите, а в лакомията (1 Тим.6:10). На наставлението към богобоязливите за правилна употреба на това “удобно средство”, за да развиват своя бизнес и да вършат всякакви добрини, служат приведените примери и трите правила, които образуват в същото време корпуса на проповедта (I-III).

I. “Печели, колкото можеш!” Това не трябва да става с йената на живота и здравето (1), не чрез зли похвати (2) и не за сметка на ближния (3-6), а чрез прилежност, грижливост и разум (7-8). Тук Уесли остава още в коловоза на своето възпитание и произход, към което прилежността, честността, спестовността и трез­веността са части, както и дълбокото отхвърляне на пасивното съзерцание. Работата не е наказание от Бога и предпазва не само от пороци, а и подсигурява възможността по-добре да бъдем верни на своята социална отговорност спрямо себе си и другите.

II. “Спестявай, колкото можеш!” И второто правило на християнската мъдрост стои в пуританската традиция, която е формирала Уесли. Тя придава стойност на това придобитото да не бъде прахосано - преди всичко за удовлетворяване на жаждата за удоволствия и суетността; Бог не ни го е поверил за това.

III. Същинската новост в проповедта на Уесли е третото правило: “Давай, колкото можеш!”  без да се провиниш срещу себе си и поверените ти (семейство, служители и т.н.) Тук теорията за настойничеството последователно е доведена до край, дори и да води до изводите, които не са приети с удоволствие в самите методистки общности. Уесли се оплаква, че методucmume стават богати, защото спазват първите две правила, но не и третото. Все пак поантата на неговите етични размисли е в отхвърлянето на личното трупане на печалби и подчертаното изискване за споделянето му с нуждаещите се. Те не бива да бъдат разбирани като “схематични и казуистки напътствия за използване на благата. Те по-скоро са покана за размисъл как християнинът трябва и може да формира отношението си към печеленето на парите, към имотите и управлението на собствеността. Притежатели на частно имущество или настойници на поверените от Бога блага - това е тук въпросът (Карл Щекел), на който читателите трябва да дадат своя личен отговор.

 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker