Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
14 - Покаянието на вярващите
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповед 14

Покаянието на вярващите


Уесли има основателни причини да постави тази проповед на едно по-предно място в издадените от самия него съчинения през 1770 г. От една страна, той е предизвикан от мнението, че заедно с оправданието вярващите биват напълно осветени и очистени от всякакъв грях. Това мнение Уесли счита за “извънредно опасно” и “разлагащо”. От друга страна, той е принуден да се противо­ постави на тези, които затварят очите си за собствената си недостатъчност, вина и безпомощност, без да копнеят за “пълното спасение” и без да основат живота си действително върху Христос.

Уводната част на проповедта е наистина кратка, но във висша степен дава светлина относно развитието на богословието на Уесли. Едно съществено изместване на акцентите не убягва от тълкувателя, когато той сравни първото изречение на проповедта със следния, често и охотно цитиран откъс от негово писмо: “Нашите най-важни, включващи всички останали, учения са три: за покаянието, за вярата и за освещението. Първото от трите ние разглеждаме като преддверие към това да станеш християнин, второто като (входна) врата и третото като самото хрис­ тиянство”.

Но покаянието и вярата, както ни ги представя проповед 14, в никакъв случай не са просто етапи, които истинският християнин, след като е минал през преддверието и входа, може да остави зад себе си. Не, покаянието и вярата остават, макар и отчасти, в един друг смисъл (3; 1.1; 11,1,2), безусловно необходими за оправдания и новородения (III, 2) - не като нещо, което можем да си позволим, а като онова основно настроение в нашето християнско състояние, при което си личи, че ние сме едновременно и зависими, и уповаваме на Божиите действия.

Много обстоятелствено Уесли наставлява вярващите, че те се нуждаят от покаяние като едно “постоянно съзнание за грях, което Все още остава в нашите сърца": греховните подбуди и греховете в думи и дела са израз на недостатъчна любов към Бога и ближните; те показват едни “сърца, готови за връщане назад” (1,10). Също и греховете на немарливостта (11,14) ни правят виновни и заслужаващи наказание, което не ни се дава заради Христос, без Когото ние не сме способни на нищо добро (1,17).
Към тези, които така се каят, се отправя отново поканата: вярвайте в Евангелието! (11,1). Бог може и иска “да ни избави от всеки грях” (II, 2). С вяра ние получаваме силата, чрез която единствено е възможно “да напредваме в духовния живот" (II, 6).

 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker