Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
44 - Първият грях
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 44

Първородният грях



Тази проповед е основна за нашето разбиране на Уеслиевия възглед за естествения човек. Изхождайки от Битие 6:5, той се мъчи да покаже, че по природата си човекът е едно греховно, изпълнено с всякакво зло същество. С това той възприема древното християнско учение за един първичен, първороден грях.

Уесли осъзнава и това, че така застава против обичайната тенденция да се възвеличава достойнството на човека. Точно неговото време, времето на Английското просвещение, иска да скъса с традиционната, песимистична антропология, защото тя се отнася към човека твърде мрачно и недостойно. Също и в църквите по времето на Уесли рядко си позволяват да застъпват библейското учение за общата греховност на човека: “Пълната поквара на човешката природа, обречеността на всеки човек, роден на тоя свят... това са учения, които в по-голямата част на XVIII век рядко могат да бъдат чути от англиканските амвони” (Леки).

Уеслиевото указание за “немодерността” на позицията, заемана от него в проповедта (3), показва, че му е ясно, че плува срещу течението. Не само Англиканската църква, а и английските свободни църкви от онова време на много места се дистанцират от библейския възглед за човека. В този смисъл уважаваният богослов д-р Джон Тейлър от Норуич пише в 1740 г. една почитана и многократно издавана книга: “Библейското учение за първо­началния грях”. От различни страни се надига протест срещу възгледите на Тейлър. Уесли също си кореспондира с него и през 1757 г. пише едно богословско съчинение, с което противопоставя библейската присъда от Битие 6:5 на идеализирания образ на човека на Тейлър. Проповедта е обобщение на първата част на този богословски трактат, който е самостоятелно отпечатан и разпространяван сред методистките общности.

Още в началото Уесли се обявява против оптимистичния, просбещенски образ на човека ош неговото време, като напомня библейското учение за падението на Адам. От цитатите от Рим. 5:19 и Пс. 51:5 става ясно колко плътно се придържа той към Августин, бащата на учението за първородния грях, в тълкуването си на Павловите изявления относно естествения човек: чрез Адамовото непокорство всички хора станаха грешни, защото всички са били “в чреслата на техния първи повелител, общата глава и представител на всички”. По този начин Уссли набляга на универсалността и неизбежността на греха.

Уесли вижда библейските изявления за покварата на “падналия” човек потвърдени чрез опита (II, 2). Той не приема нищо от просветителската теза за религиозната предразположеност на човека (II, 3-4). Само християнската традиция и чудото на просветлението чрез Святия Дух водят човека до вяра в Бога, а не естественият му разсъдък. Това оспорване на Уесли на всякаква възможност за една естествена религия в никакъв случай не означава за него, че няма никакви религиозни явления извън сферата на християнското влияние. За Уесли, доколкото такива явления съществуват, те са само някаква форма на идолослужения. (11,7).

Тук застъпеният антропологичен песимизъм е радикален: покварата на естествения човек е тотална. дори и тя да може да възприеме префинени форми. И тук Августин е кръстникът. Като него Уесли вижда същността на първородния грях в това, че човекът се отвръща от върховното благо, от Бога, за да намери блаженството си в любовта към себе си и към света.
Един толкова песимистичен възглед за човека естествено поражда въпроса: как може у така обладания от първородния грях човек да се допусне способността за решение “срещу” греха и “за” Бога? Последната дума на тази проповед все пак не остава при описания антропологически песимизъм, а отива към “оптимизма на благодатта”. Наблягането на първородния грях поставя делото на Божията благодат в центъра (III, 3-5).

Още в началото на проповедта е станало ясно, че Уесли, без ни най-малко да смекчава покварата на човешката природа, изхожда от това, че няма (покварена) природа без съпровождаща я благодат: “Безспорно мнозина от тях, а може би и всички, са имали добри подбуди в сърцата си; защото дори още тогава Божият Дух се е борил с хората, за да ги доведе до покаяние” (I, 4). По-късно Уесли нарича това “дело на предхождащата благодат” (11, 9). В една друга проповед, посвстена на “съвестта”, Уесли учи определено, че тази благодат може да бъде предпоставена при всичките човеци.




 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker