Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
4 - Отричането от себе си
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 48

Отричането от себе си



Който се противопоставя на учението за самоотричането, казва Уесли, той “не познава нито Писанието, нито Божията сила”. Защото самоотричането е “абсолютно и безусловно необходимо, за да станем и да останем ние Исусови ученици”. Сиреч, и в тази проповед Уесли засяга основна за християнството тема, която наистина в пуританската назидателна литература от XVII и XVIII век бива многократно разглеждана. Ричард Бакстьр (1615- 1691) и Уилям Пен (1644-1718), Джеръми Тейлър (1613 -1667) и Уилям Лоу (1686-1761) - всички те превъзходни автори на своето време - са написали по нея много четени съчинения. Не е съвсем ясно дали тях има предвид Уесли, когато казва, че “много автори” са писали незадоволително за самоотричането. Сам той сочи като друга причина за написването на тази проповед и за включването й в стандартните проповеди, че мнозина не са имали още никаква (задоволителна) възможност да чуят или прочетат нещо по темата. Между редовете на проповедта се появява една трета - може би най-важна за Уесли - причина: голямата загриженост, че “антиномизмът”, т.е. схващането, че християните не трябва повече да изпълняват Божиите заповеди, все повече се раз­пространява в методистките общности и с това допринася за тяхното отслабване и западане.

Така че проповедта следва една двойна цел: (1) да даде богословско осветляване; (2) да подбуди към конкретно следване на Исус.

1. Противниците, които Уесли повече или по-малко ясно въвежда в своята проповед, имат нещо общо: техните схващания съзнателно или несъзнателно водят към антиномизъм, към омаловажаване на Божиите изисквания. Привържениците на предопределението застъпват - макар и не всички - схващането, че избраните от Бога ще бъдат спасени, все едно какво вършат. С това в очите на Уесли изискването за самоотричане губи съществена част от тежестта си. “Декламаторите” са една възникнала по времето на Кромуел в средата на XVII век група, която по времето на Уесли вече не съществува; но техните идеи и лозунги сякаш живеят все още и подбуждат към пренебрежение спрямо Закона, чрез който Бог изявява Своята воля. Изразът “кротките хернхутци” е във връзка с граф Цинцендорф, с когото Уесли води диспут на латински (1741 г.) и влиза в противоречие и по въпроса за покорството и добрите дела.
Ако човек сравни отделните изявления в тази проповед с проповед 5 и 43, не може да се скрие едно трудно за снемане напрежение в учението на Уесли: условието да станеш и останеш християнин, както е описано тук, трудно съвпада с изказаните там идеи. Колко голяма е разликата може да отсъди самият читател. Във всеки случай не е за пренебрегване, че настоящата проповед в нейния първоначален вид е възникнала още в Савана, Джорджия, т.е. по едно време, в което Уесли още мисли, че Божието благоволение може да бъде спечелено с един строг живот на жертване. По-късно тя е преработена, но по мнението на някои изследователи на Уесли пак отразява ситуацията от Джорджия. Все пак Уесли отхвърля представите, според които страданията и лишенията имат стойност в себе си (I, 14).

2. „Сърцевината на самоотричането е във вършенето на Божията воля (I, 2). Ние сме творения и затова сме подчинени на Божията воля; преди всичко сме грешници и нашата природа е изцяло покварена. Затова самоотричането и поемането на кръста се насочват против собствената ни воля и срещу онова, което харесва на природата ни. Трябва да се отречем доброволно от онова, което противоречи на Божията воля (1,11). Тук няма, както показва притчата за богатия момък, никакъв компромис (Мат. 19:16-22): който не върви по пътя на кръста, той служи на други господари и не следва Христос. Във II част Уесли онагледява с примери как недостатъчното самоотричане може да доведе до слабост, умора и връщане назад; как “делата на милосърдие" (помощ на други хора) и “делата на благочестие” (молитва, четене на Библията и т.н.) се занемаряват; как вече никой няма куража да наставлява ближните си в правдата. Третата част още веднъж обобщава резултатите от разясненията, валидни за всички християни и особено за “служителите на Евангелието”.
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker