Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
45 - Новорождението
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 45

Новорождението



Ограниченият размер на едно въведение никак не достига да се очертае богословската проблематика, съдържаща се в тази проповед. Става дума за двете “основополагащи” учения за оправданието и новорождението, като в тази проповед акцентът е поставен изключително върху второто. Те не могат да се разделят нито във времето, нито по естеството си, ако и в областта на мисленето оправданието да е първо по време. Относно новорождението (респ. новото раждане) Уесли вече е имал възможност да проповядва (вж. двете по-ранни проповеди от 1748 г.: проповед 18 - “Белезите на новорождението” и 19 - “Великата привилегия на новородения”). Какво го е накарало през 1760 г. да се обърне още веднъж към тази тематика по този начин? Повод дава както самата същина на методисткото движение, действащо в условията на едно преобладаващо номинално християнство, така и богословските различия с по-раншния учител Уилям Доу. Проповедта се спира на два съществени въпроса: същност и необходимост на новорождението и разлика между кръщение и новорождение.

На първия въпрос са посветени трите първите три части (1 - III): новорождението е необходимо, понеже сътвореният по Божия образ човек е изгубил първоначалната си любов, правда, милосърдие, истинност и чистота чрез един съзнателен акт на бунтов- ничество; с гордостта и своеволието си е станал по-скоро подобен на дявола, в плътските си пожелания е заприличал повече на животните и с това е станал нечестив и нещастен. Понеже Адам е бил отделен от Бога и с това е умрял духовно, всички негови потомци са идвали на света “духовно мъртви”. Затова ние трябва да бъдем новородени чрез Божия Дух (I, 1-4).

Процесът на новорождението си остава неизясним, но все пак може да се онагледи с една аналогия: както нероденото дете в майчината утроба наистина има годни за функциониране сетива, но с тях още не може да опознае света, защото те са затворени, така и човекът преди новорождението си е без познание за Бога и за себе си. Едва когато Бог направи “великата промяна в душата”, на него му се подарява познание за Бога, той чува Божието слово и усеща действията на Святия Дух (II, 1-5). Цел и смисъл на новорождението е започващото с него освещение, т.е. ново- създаването на Божия образ, по образа на Христос, и с това и вечното спасение, та дори и земното щастие; защото “никой не може да бъде щастлив, ако не е свят”. И тук Уесли вижда свързани, както често е ставало, святостта и щастието, респ. нечестието и нещастието: едно несвято съзнание няма и никакъв мир (III, 1- 3). Оттам и необходимостта от новорождение трябва да бъде открито проповядвана настойчиво и без притеснение пред безбожници и благочестиви (IV, 4).

В най-дългата четвърта част става дума предимно за втория въпрос - отношението между кръщение и новорождение. В публикуваното през 1756 г. “Разискване върху кръщението” се казва: “Чрез кръщението ние биваме превърнати в Божии чада”. Кръщението бива обозначено и като новорождение (regeneration), чрез което ние “встъпваме в завет с Бога” и “ставаме членове на Христовото тяло”, като наистина бива прибавено и огра­ничението: “Кръщението ни спасява, когато ние живеем съобразно с него: като се каем, вярваме и се покоряваме на Евангелието”. Също и в проповед 18 авторът все още цитира без корекции разпространеното мнение, че да бъдеш чадо на Бога “обикновено е свързано с кръщението”. В тази проповед, напротив, е казано (както вече и в проповед 19) ясно, че кръщението не е ново­рождение. Кръщението е едно външно, видимо, човешко действие, новорождението е вътрешно, невидимо, Божие действие. “Външният знак може да е налице, но вътрешната благодат да липсва”.

Новорождението не е и освещение, а е негово начало, “вход към освещението”, към траещия цял живот процес на обновление по Божия образ. Понеже новорождението не може да бъде започнато от нас, но пък е необходимо за сегашното ни и вечно спасение, за Уесли остава само едно нещо, за което в края настоятелно да напомня: “Ако ти още не си изпитал Божието дело вътре в себе си, то моли се непрестанно: “Господи, дай ми да бъда новороден!”
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker