Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
22 - Кротост, правда и милосърдие
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповеди 21-23

За Проповедта на планината на нашия Господ

1. Към проповеди 21-33
С проповед 21 пред нас се отваря изненадваща част от поучителните проповеди на Уесли: в следващите тринадесет текста са разгледани последователно трите глави на Проповедта на планината (Мат.5-7). като всяка проповед е както включваща се в цялото част, така и самостоятелна единица. Уесли вижда в Проповедта на планината “най-благородния компендиум на вярата.

Тринадесетте проповеди са влезли в публикацията на съставеното и преработено тълкуване, започнато още по време на пътуването да Америка (1735 г.); първите девет излизат през 1742 г., другите четири - през 1750 г. Последната му проповед на гробището в Епуърт (13 юни 1742 г.) също се вгражда в текстовете върху Проповедта на планината, както и много други до края на живота му.
Тези тринадесет проповеди не само представляват нещо като “уеслианска етика”, а се опитват, като следват предадените думи на Исус, да опишат и “същността на истинската религия”. Те са също и едно отрицание на антиномизма, към който някои причисляват Уесли и неговите последователи въз основа на тяхното проповядване на оправданието само чрез вяра. Срещу това Уесли застъпва необходимостта от едно “евангелско покорство”, както ни го показва Проповедта на планината. Но това покорство, неотделимо принадлежаш,о към живота във вяра, стои - както показва това предходната и трите следващи проповеди - върху един фундамент, който не вярващите полагат, а отдавна е положен. Този фундамент е Христос и онова, което Той е направил за нас. Свободата, дадена от Бога, и отговорността на станалия годен за действия човек според Уесли са неразделимо свързани; второто не е възможно без първото; първото без Второто е непокорство спрямо Бога.
Проповеди 21-25 са посветени на пета глава; проповеди 26-29 - на шеста глава и проповеди 30-33 - на седма глава от Евангелието според Матей. Т. нар. “антитези” (Мат.5:21-48) не се разглеждат обособено, те са вградени в проповеди 22 и 23. При необходимост Уесли разглежда въпросите за предаването на текста и за превода, но иначе исторически въпроси като този за зависимостта между Мат.5-7 и Лука 6:16-49 или за отношението към Стария завет остават без отговор.

2. Към проповеди 21-23
Християнският живот, според тълкуването на блажен­ стваща, се разбира като плод на оправдаващата вяра, а не като възможност за издигане на собствената праведност (виж проповед 33, III, 6). Блаженстваща, върху които се простират проповеди 21-23, отварят пътя към спасението на всички, които искат да го опознаят. В един смислен стъпаловиден порядък - и тук Уесли се съгласува с други тълкуватели - се описва какво принадлежи към живота на един Исусов последовател и какво в същото време е нужно за достигането на истинското щастие. Блаженствата са “любезна покана за истинска святост и истинско щастие”.

3. Въведение към проповед 21
Първите десет раздела се отнасят до Проповедта на планината като цяло, както и до предхождащите и въвеждащи стихове (Мат.4:23 - 5:2), и с това показват, че предлаганото разглеждане в рамките на тринадесетте проповеди е замислено като едно цяло. Своеобразността на Проповедта на планината, заслужаваща безгранично доверие, е основана върху несрав- нимостта на нейния Автор, Който като Господар, Творец и Законодател разполага с цялото творение и познава действи­ телната воля на Бога. Това всеобхватно изяснение важи не само за кръга на апостолите или на Исусовите ученици в по-широк смисъл, не само за първите християни или църковни служители. Не, ясният смисъл на текста и контекста показва, че Исус говори на всички, които искат да слушат (4-6). Всички трябва да познаят Божията воля, което означава: пътя към живота, към спасението, към Божието царство (3; 1,1; 11,1). С мъдрост и любов - за разлика от някога на Синай - небесният Учител показва пътя към истинското щастие в земния и отвъдния живот (7 и 8). Той отговаря на копнежа на човека за живот с покана за живот.
След това двете главни части I и II тълкуват първите две блаженства (Мат. 5:3 и сл.) като част от описанието на “истинската религия”. Все пак степените, като каквито могат да се разбират блаженстваща, могат да се възприемат и като трайни белези на всеки истински християнин. “Духовната нищета” винаги е начало на истинската вяра, но все пак ние не я изоставяме, когато Бог ни приканва към по-нататъшно следване (1,1), защото тя е “сърдечна нагласа”, която - като вярата - е същевременно подарък от Бога и дело на човека чрез покаянието. Личната вина и неизбежността на греха като вражда против Бога и хората се осъзнават от онези, които като духовно нищи уповават изцяло на правдата, идеща чрез вяра в Христос. Затова духовната нищета не е нещо като добродетел на смирението, познато и на езическото нравствено учение (1,9). или още по-малко самодоволно примирение, а дълбоко и поразяващо себепознание, при което хората могат да се надяват само на това, че чрез Христос ще получат прощение и обновление. Но това им е обещано и още тук е доловима реалността на небесното царство: като любов към Бога и всички хора, като мир от Бога и радост в Святия Дух. Върху тази пълна зависимост от Бога е положено истинското християнско смирение, което е родено чрез изпитването на Божията любов.

Според Уесли второто блаженство взема предвид факта, че времената на възторг се сменят със страдания и преследвания, сполитащи именно вярващите, когато Бог се скрие или когато ги сполетят изкушения (11,1-3). Тук становищата на Уесли много се приближават до тези на Мартин Лутер. Но не само собствената душа” (или “съвест”, както би казал Лутер) е която причинява неспокойствие; това са и гласовете на подигравателите, които питат: Къде е твоят Бог? Тук утеха носи само едно “ново откровение” на Божията любов чрез вътрешното свидетелство На Духа (II, 4), гласът на вървящия към собствените си страдания Исус: Вашата скръб ще се превърне в радост (11,5). Но тук има и едно страдание, което не остава спестено на Божиите чада. Страданията заради греховете или окаяността на света, които не ги оставят да бъдат доволни от личното си спасение, а ги караш да предупреждават хората и да се застъпват за тях пред Бога - докато Бог установи съвършенството на света.
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker