Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
39 - Икуменическата нагласа
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 39

Икуменическата нагласа



Тази проповед от 1749 г. спада към най-известните и впечатляващи текстове, написани от Уесли; тя дава мащаб за отношението към другояче вярващите, по който методизмът от онова време и днес може и трябва да се мери. Преведено, заглавието предава само част от значението на оригиналното ‘‘Catholic Spirit”. Буквално преведено, то може да заблуди, тъй като понятието “католически” се е превърнало в обозначение на едно изповедание. Но Уесли извежда по съдържание своята проповед от това, което - дадено в Христос - е обща база на всичките християни и което може да бъде открито и у хора с други схващания и начини на благочестие и може да отмести разликите на заден план.

Но при това възниква проблемът как убедеността в истината на собствената вяра може да се съчетае с изповеданието па другите братя и сестри. Може ли някой да си позволи “икуме- ническа нагласа” и същевременно решително да бъде ученик на Христа? Не вървят ли икуменизмът и размиването на основни християнски убеждения ръка за ръка? Уесли не придава безобидност на този проблем, за да направи решението му по-леко. Но нека последваме логическия ход в тази проповед.

Уесли прилага текста на проповедта почти напълно откъснат от неговия първичен контекст в 4 Царе. На някои места той подчертано се дистанцира от Ииуй, жадния за власт и жесток изпълнител на присъдата над Ахаавовата династия (5; 1,2,7,12); същото е и с личността на Рихавовия син Йонадав (1,1.3). Авторът се интересува само от краткия диалогичен текст и неговото приложение в живота на един християнин (1,12).
Въведението (1-5) към първата главна част представя и базата, от която Уесли иска да подходи както към проблема, така и към решението му: любовта към всички хора и особено към обичащите Бога. Че има такова изискване, става ясно на всички; че ежедневният опит го опровергава, е очевидно. Какво да се направи?

Не е подходящ път ограничаването на свободата на мисълта (1,7); то е довело през миналите векове до множество кръво­пролития, до лицемерие и потисничество. Тук Уесли споделя заедно с мнозина просветени съвременници застъпваната предимно от философа Джон Док (1632-1704) толерантност спрямо различните религиозни направления в страната. Той напомня, че нашето разбиране по верските въпроси е ограничено и фрагментарно и никой не знае докъде се простира неговото незнание и предубеденост (!, 3-6). Също и различията във формите на благочестие са неминуеми; и тук на всеки трябва да е разрешено да следва собствената си съвест и да си изгражда лична преценка. Свободата на вярата и съвестта, без която ние не можем да бъдем отговорни пред Бога, трябва да важат без ограничения (I, 7-11). Сиреч, не можем да говорим за уеднаквяване на схващанията или на стила на благочестие (11,1.2). Уесли отхвърля също и безразличието относно основните християнски убеждения, както то бива застъпвано от “широкомислещите” (111, 1-3).

При него толерантността не е обоснована върху напускането на позициите относно верските убеждения и благочестието, а върху “икуменическата нагласа”, изразяваща се в искреността пред Бога (т.е. вяра в Бога и Христос, любов към Бога, покорство и служение; I, 12-16) и спрямо хората, в деятелна (1,17,18) и отзивчива любов, както Павел я описва в 1 Кор. 13, във взаимна застъпническа молитва и назидаване, както и - по възможност - в общо служение за Божието царство (II, 3-8). Гази принципна нагласа свързва онова, което често е противоположно: придържането към собствените убеждения, вярност към своята църква и нейния земен облик с готовност “всички вярващи в Господ Исус” да бъдат обичани като Божии чада и участници в Неговото царство, поддържане на практическо общение с тях, та дори и отдаване на живота за тях (III, 4-6).

“Икуменическата нагласа” е “икуменическа любов”.
Писмото “До един римокатолик”, което Уесли пише същата година в Дъблин, изяснява, че той - въпреки всички резерви и неприемане на отделни католически принципи - иска да включи в тая “икуменическа любов” не само протестанти.


 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker