Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
40 - Християнското съвършенство
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 40

Християнското съвършенство


Темата на тази проповед несъмнено засяга сърцевината на Уеслиевото богословие така, както той я е виждал и както е дискутирана от неговото време многократно. Ето защо това въведение може да даде само някои указания за разбирането на проповедта и за някои позовавания на други текстове на Уесли.

Написването на проповедта е подбудено от един разговор между Уесли и д-р Гибсън, епископ на Лондон, през 1740 г. Затова тя има по-скоро характер на богословска студия, публикувана през 1741 г. и отпечатана отново през 1750 г. в том 3 на “Проповедите”. Библейският стих, взет за мото. играе роля само в първата част, в която Уесли описва в какъв смисъл християните не са съвършени: те не са свободни от незнание (1,1-3), от заблуди - макар и не в необходимите за спасението неща (4-6), от слабости (7) и от изкушения (8). Абсолютното съвършенство или - което е същото - святостта не може да се достигне “тук, на земята”.

Все пак във втората част, която е три пъти по-дълга от първата, Уесли се опитва да покаже, че всички истински християни са съвършени. При това той определено се отказва от наблюдения върху опита, а опира аргументацията си изключително върху тълкуване на подбрани библейски места. Той праВи разлика между две стъпала на християнското състояние: “новороденото дете” и “силния в Господа”; за двете важи, че те са съвършени. Първата група е съвършена в смисъл, че е свободна от грехове чрез дела (Ik 2-20); втората група също е съвършена в смисъл, че хората от нея са “свободни от лоши мисли и лоши подбуди” (II, 21-29). Само те са истински християни (II, 2). Накрая Уесли призовава за стремеж към освещение и очистване, без да става съвсем ясно към кого се обръща.

Ако се сравни тази проповед с написаното от Уесли по същата тема в други проповеди и се наблюдава внимателно как подхожда той тук, читателят ще забележи, че един богослов, за когото опитът като източник на познание е толкова важен, тук подчертано отхвърля аргументите на опита. Предположението е. че дори и той да е успял да намери няколко християни без греховни дела и помисли (кой ли може да установи това?), не е нужно дълго търсене, за да се открият много християни, които не отговарят на неговото описание. На това място проповедникът признава: “Очевиден факт е, че хора, на които не можем да отречем рождението от Бога..., все пак не само могат да извършат грехове, при това груби грехове, но и вече са го направили”. Ако “роденият от Бога” “не се пази, ако не пребъдва във вярата, тогава той може също като който и да било друг човек да извърши грях”.

В по-късните си проповеди Уесли сам се коригира и учи, че и след своето оправдание ние не можем нито да изгоним, нито да изкореним напълно своите грехове в дела и помисли. В тази ранна проповед прави впечатление, че подборът на цитираните места от Писанието напълно включва текстовете, съответстващи на изразеното от Уесли схващане, но и че той пропуска други важни места. Примерно всички увещания да ходим в Духа или да съблечем “стария човек”, или да се обновим в духа на своя ум (Еф.4:23; Кол.3:9; Рим. 12:2 и др.) не могат да бъдат отправени към християните, ако те вече нямат грехове. Към това се прибавя едно отчасти твърде своеволно тълкуване (напр. II, 17,25 и 27), което разбира текста от гледището на вече предварителната насока на мисълта. Напрежението в новозаветните изявления, които, от една страна, говорят за доброто дърво и за новото създание, но, от друга, изискват надделяване над греха, борба срещу “плътта” и живот в Божия Дух, се отслабва в полза на едно получено още при новорождението съвършенство.

Накрая трябва да се обърне внимание и на това, че иначе Централното за Уесли описание на съвършенството като съвършена любов (въпреки 11,24 и 29) тук липсва; той остава при негативното описание на святостта като свобода от грехове на 9°ло и в помисъл.

В какво се състои значението на тази проповед, щом тя е най- Малкото проблематична екзегетически и съдържа противоречия с по-късни изявления на Уесли? Тя ясно открива пред очите ни колко голямо е доверието на Уесли в действията на Божията благодат, която не само подарява нов живот на новородения, но и го прави в състояние да чувства, мисли и действа в съответствие с този живот. Затова резигнацията пред лицето на греха, в какъвто и образ той да влияе върху Божиите чада и да ограбва свободата им, не е неуместна. Опасността, че със своето учение той може да тласне хората във високомерие или отчаяние, Уесли вижда едва по-късно и съответно коригира схващането си. Но като цяло остава сигурността, че ние можем да забравим задното и с доверие в Божиите обещания да се пуснем към прицелната точка, поставена пред нас.
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker