Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
20 - Господ е наша правда
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповед 20

Господ е наша правда



Внимателният читател веднага ще забележи, че тая проповед е възникнала в един високо полемичен контекст. Тя започва с една жалба: “Колко ужасяващи и безбройни са враждите, възникнали заради религията!” (1). И завършва с призив за мир: “Нека служим с ръце и сърца на нашия велик Господ!” (20). От 1738 г. Уесли се прилепва богословски към реформаторския принцип за оправдание “само по благодат чрез вяра в заслугите на Христос”. Но все пак нарастващото му настояване на осветения живот, който оправданият следва да води, подбужда в английските калвинистки кръгове впечатление, че методисткият духовен водач напуска здравата основа, за да изпадне обратно в една католическа праведност чрез дела.

Тази “калвинистка” критика, започнала отчетливо да се проявява през 1755 г. и оттогава незамлъкваща, достига за пръв път през 1765 г. един болезнен връх, когато Уилям Къдуърт публикува писмата на Джеймс Харви, починал приятел на Уесли, който често му се противопоставял. Очевидно Къдуърт желае да започне препирня. Той, заедно с приятелите си. е адресатът, към когото е отправен в края на проповедта призивът: “Не правете с театралните си вопли така, сякаш аз искам да разклатя основите на християнството” (20).

Тази проповед, изнесена в Лондон през ноември 1765 г., има за цел да изясни позицията на Уесли и да сложи край на спора. На критиците им се струва, че методисткото проповядване застрашава централното за реформаторското богословие понятие “вменена правда”. В своята проповед Уесли се мъчи да покаже, че е много далеч от намерението да посяга на тази основополагаща евангелска истина, че грешникът намира милост при Бога само въз основа на Христовата правда, към която той вика с вяра, понеже Бог след това му “вменява за правда” (Рим.4:5) тази вяра. По-силно от всякога преди Уесли се застъпва за оснобното положение на реформаторското схващане за оправ­ данието на грешника (4 и 1,1-5). Това, че нашата правда лежи в Христос, се окачествява като една “истина, която е пропита дълбоко в същината на християнството и, тъй да се каже, носи цялата му конструкция”.

След като е формулирал още веднъж учението за спасение чрез вяра, Уесли тържествено твърди, че от своето евангелско покаяние през 1738 г. не е преставал да вярва и поучава именно по тоя начин (I, 6). Той обосновава своята позиция с позоваване на реформаторското наследство, което се намира в хомилиите на Англиканската държавна църква. И в проповед 5 Уесли също насочва вниманието към тях. Но - и тук идва промяната в аргу­ ментацията - тази “вменена” правда само чрез вяра се превръща във “вътрешна” правда (11,11). Грижата за едно реално преобра­ зяваме на живота на оправдания винаги е била важна тема за Уесли, но в тази проповед той за пръв път се дистанцира така открито и подчертано от едно едностранчиво разбирано вменяване на правдата. В този смисъл проповедта е жалон по пътя на богословското му развитие. Той вече не се съобразява никак със страховете на своите калвинистки събеседници, а застъпва една позиция, за която знае, че може да му донесе упрека, че “се движи между протестантството и калвинизма”, както Харви го е формулирал по-рано. ВII, 12 той отблъсква още едно недоразумение: вътрешната правда не идва на мястото на “вменената”, тя “не е основата на нашето приемане от Бога”, а “негов плод”. Той също не вижда никакво противоречие между тези две правди. Със своето библейско виждане, че Бог “всаЖда правдата у всеки, на когото я е вмети”, (II, 12) той има за цел да не изостави централното значение на вменената правда. Напротив, твърди, че едно фалшиво, едностранчиво разбиране на “вменената” правда много лесно може да затъмни библейското измерение на освещението (11,19-20).

Тази проповед е и един хубав пример за икуменическите нагласи на Уесли (срв. 11,15-16). Също и застъпниците на римокато- лическото схващане, което Уесли изобщо не споделя, биват разглеждани от него като вярващи, понеже те по свой начин могат “от сърце” да вярват. При цялото сериозно приемане на библейското учение той очевидно не иска да бъде застъпник на едно студено доктринерство. Това показва и начинът, по който разглежда темата . Проповедникът знае, че различията в мненията, съществуващи между учениците Христови, нерядко почиват върху недоразумения / 5 и 6; II, 2-4 / . Вярва, че много от богословските противочечия не са нищо друго, освен буквоядство, и препоръчва разбиране при общуване с хора, които са възпитани в различна религиозна традиция. Това, че той например проявява такова разбиране към Уилям Лоу, известен религиозен писател от неговото време, е особено забележително. След като дълги години е бил под негово влияние, Уесли се дистанцира твърде рязко от него, понеже не му се удава да го доведе до евангелската вяра / срв. много строгите писма на Уесли до Лоу от 14 и 30 март 1738 г. / Сега той нюансира критиката си и вече не му отрича, че има истински християнски опитности. За този аспект на личността на Уесли проповед 39 е ярко свидетелство.
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker