Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
41 - Блуждаещите мисли
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
Въведение към проповед 41

Блуждаещите мисли



В прехода между 50-те и 60-те години вътре в методисткото движение се появява опасност, засягаща една от сърцевините на Уеслиевото богословие: учението за съвършенството. Разпространява се един ентусиастки перфекционизъм, който отчасти довежда до оживление в общностите и може да се долови от душепастирско гледище, но отчасти и до най-нерадостни резултати: някои считат фантазиите си за “божествени откровения”, твърдят, че вече няма да бъдат подложени на никакви изкушения и няма да умрат; други предсказват определена дата за края на света. Разпространява се учението, че който умре, без да е постигнал пълното освещение, със сигурност е погинал.

Още през 1758 и 1759 г. конференциите трябва да се занимават с тия неща и да оборят погрешните разбирания; Уесли пише своите “Мисли върху християнското съвършенство”, за да изясни, че съвършеното освещение се състои в любов към Бога и ближните, свързано с освобождение от съзнателните грехове. Но спорът относно възможността за едно “моментално освещение” и други детайли продължава и води до разделения вътре в движението.

Уесли е в едно много деликатно положение, понеже вярва в някои внезапни промени у човека чрез Божията благодат, но в същото време не може да приеме появилата се по това време вълна от духовно високомерие и дълбоко съмнение във вярата именно у сериозни членове на общностите. Въз основа на тази ситуация възниква проповедта “За блуждаещите мисли”, публикувана през 1762 г. Докато Уесли е жив, тя претърпява 12 издания, колкото никоя друга от 40-те години. Целта е ясна: кривите разбирания на учението за освещението, за които Уесли не е съвсем невинен, трябва да бъдат уталожени и наранените съвести да бъдат изцелени.

Проповедта е разделена на четири части, които крачка по крачка се опитват да отговорят на въпроса от кои блуждаещи мисли можем да очакваме и да се молим за освобождение, понеже те са греховни мисли, и с кои трябва да живеем, докато сме на тоя свят.

Уесли различава два вида такива мисли: (1) които отклоняват от Бога или изцяло са насочени против Него (I, 2.3; III, 1), понеже идват от греховна нагласа (II, 1,2; III, 2) и/или предизвикват греховни влечения (111,3); (2) които ни отклоняват от онова, с което се занимаваме в момента (I, 4), но са свързани само с нашето психосоматично състояние (II, 3-5; III, 5), със случайни асоциации (II, 6, 7), със сетивни впечатления (II, 8) или с влияния от други кора (111,6). Също и пошепванията на злите духове (11,9) често са неизбежни и обременяващи, но като такива те не са в никакъв случай греховни ( III, 6). И Исус беше изложен на тях, затова е ясно, че те са несъвместими (111,7) със съвършената любов (съвършената святост), доколкото става дума за по-нататъшното ни отношение към тях. От такива негреховни мисли не бива да очакваме освобождение, понеже техните причини са част от телесното ни съществуване на тази земя (IV, 2-6).
Подобни блуждаещи мисли, все пак, които ни поставят против волята на Бога и са несъвместими с любовта, са белег на неверие; да бъдем освободени от тях, трябва да очакваме и да се молим на Бога (IV, 1). За останалите: “Нека се молим с дух и разсъдък всички неща да съдействат за доброто ни” (IV, 8). Любовта към Бога и плодът на Духа трябва да процъфтяват и зреят у вярващите, докато те бъдат приети във вечното Царство.

С душепастирска загриженост Уесли се опитва да изясни с тази проповед, че ние трябва да приемем определени условности на своето земно съществуване, които обременяват и нас, и то точно като християни. За другите носим сами отговорността, дори и когато те са “само” мисли. Между двете трябва да се прави внимателна разлика; молитвата за освобождаване от дей­ствително греховните помисли трябва да се принася с мисълта, че ще бъде чута.

 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker