Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
16 - Благодатните средства
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповед 16

Благодатните средства



Преди да открие за себе си реформаторския принцип за оправдание само чрез вяра и опитността на увереност в спасението чрез вътрешното свидетелство на Святия Дух, Уесли споделя общоприетия възглед на мнозинството англикани от онова време, че човек може да придобие Божията благодат чрез прилежна употреба на църковните благодатни средства. Самият той полага упованието си на своите добри дела, на редовната си молитва и пост, на ежедневното приемане на Господната вечеря и интен­зивното изучаване на Свещеното писание. Мисионерът в Джорджия е бил известен с високо църковния си ритуализъм и ригоризъм, което не му донесло само удивлението на амери­канските колониалисти. Преживяването на ул. “Алдърсгейт” причинява обаче една драстична богословска преоценка на всичко онова, което преди е било толкова важно за него, т. е. на всички външни форми на християнството. Той открива, че решаващото е оная “сърдечна религия”, която е по-дълбока от всички външни неща, форми, церемонии, обичаи и порядки. Това остава негово убеждение за целия живот. Уесли неуморно поучава своите последователи - методисти: “Истинската религия не е външно нещо, а Божият живот в душата на човека”. Но скоро го обезпокоява нещо, което наблюдава в някои кръгове на съжи- вителното движение: наблягането върху новорождението и необходимата опитност на спасението у мнозина води до занемаряване или пренебрегване на т. нар. “благодатни средства”. Препоръчваната спонтанност на живата вяра довежда при някои до лекомислено дисквалифициране на обичайните християнски порядки. Още в края на 1739 г. се стига до напрежение между Уесли и П. Молтер от Хернхут по този въпрос. И по-късно той често чува все по-силни гласове вътре в движението, че дисципли­нираното прилагане на благодатните средства е излишно или даже в противоречие на принципа за оправдание само чрез вяра. На такъв исторически фон трябва да бъде разбирана тази проповед.
В нея Уесли пледира за едно уравновесено разбиране, което избягва двете крайности: както формализма, респ. сакра- ментализма на високомерното църковно минало, така и еван­гелската “спонтанност” на съвременното съживително движение.

В 1 част той показва как християнските порядки и благодатни средства, които са имали своето естествено място в ранната църква, не са се радвали на лека съдба в по-нататъшното развитие на църквата. Те престават в хода на времето да служат на своето предназначение - да обновяват сърцето, и се превръщат в самоцел. Така тези толкова ценни средства стават за някои примка, защото те се задоволяват с простото им вънишо приложение. Уесли показва голямо разбиране за ония личности от историята, които са протестирали срещу такава злоупотреба с благодатните средства и са напомняли, че външната благочестивост без благочестие вътре в сърцето няма стойност. Може да се забележи, че той има предвид квакерите и някои от английските после­дователи на хернхутското братство.

Втората част е посветена на разбирането на Уесли за благодатните средства. Струва си да се отбележи как той внимава да се пази от недоразумения. При това си служи с цяла поредица съображения и аргументи, които е научил от боящите се от един високо църковен сакраментализъм. Тук той дава и дефиниция на благодатните средства, която е много традиционна. Прави впечатление, че с понятието благодатни средства се има предвид нещо повече от т. нар. “тайнства”. Наред с Господната вечеря към най-важните благодатни средства спадат молитвата и изучаването на Словото. Удивлява неспоменаването на кръщението. Нищо в разбирането на Уесли за благодатните средства не смущава централното място на вярата в Христос, “единственото благодатно средство” в истинския смисъл на думата. Той подчертава също, че Бог не е обвързан с външни средства.

В третата част са разгърнати цитати от Словото за трите главни благодатни средства.

В четвъртата част се дават отговори на някои възражения.

В петата част тези възражения са допълнително обезсилени чрез извънредно обмислено описание на богословски вярното прилагане на благодатните средства.

 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker