Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Иисус Христос.
line decor
 
 
 
ПРОПОВЕДИ
Джон Уесли
04 - Библейско християнство
 
 
съдържание
 
Сподели с приятели във "Фейсбук"
 
Въведение към проповед 4

Библейско християнство

Едно особено обстоятелство е свързано с тая проповед, изнесена от Уесли на 24 август 1744 г. пред университетската общност в Оксфорд. Денят е особено празничен: възпоменание за възстановяването на държавната англиканска църква след голямата революция (1662 г.). Публиката очаква обичайното, изнесено в академичен стил слово на тема църква и християнство в живота на английския народ. Но проповедта причинява объркване. От няколко години методисткото движение се разпространява из страната - не без съпротива. Уесли постоянно трябва да вижда как този опит за връщане към първичното християнство, каквото всъщност е ранният методизъм, се натъква на критика и неразбиране, не на последно място вътре в църквата. Понеже обича своята църква и копнее за духовното й обновление, той решава, когато е избран да проповядва на празника, да използва въз­ можността. В края на краищата едно разтърсващо слово в Божието име трябва да бъде чуто точно в Оксфордския университет, стратегическото за англиканската църква място, където много от нейните бъдещи служители получават обра­ зованието си! Както пиетизмът в Германия помага за ожи­ вяването на закостенялата в мъртва правоверност църква на Реформацията (трудът на Йохан Арндт “Шест книги за истинското християнство” му прави силно впечатление), така Уесли желае да помогне на своята англиканска църква да се върне към библейското християнство. За целта той пише отначало една проповед върху Исая 1:21 (!), с която иска да порицае “Окс­ фордското отстъпничество”. Приятели го разубеждават да не държи такава предизвикателна проповед. Че държаната на нейно място проповед се възприема от слушателите като не по-малко провокативна, показва последвалият скандал. Вицеканцлерът на университета поисква ръкописа, за да го предаде на богословите
а анализ. Това трябва да е последната проповед на Уесли пред университета! Пресата съобщава, че той е оскърбил слушателите си. Какво всъщност казва той в тази скандална проповед?
Проповедта описва историческото развитие на онова “велико дело Божие сред човешките чада, което ние обичайно назоваваме с една дума: “Християнство” (5). Тя дава поглед върху скритите закони за движението в църковната история, представяйки ги като действие на Святия Дух. Цялата църковна история бива обобщена, започвайки от малкото войнство на ранните християни, та до видението за едно царство на вярата и правдата, което ще обхване цялата земя (части I, II и III).

Въведението третира историческата изходна точка, обещанието на Святия Дух към ранните християни. За да избегне всякаква опасност от фантазьорство (нали методисткото движение бива обвинявано в ентусиазъм), Уесли подхожда извънредно разумно: отклонява погледа от особените, извънредни дарби, споменати във връзка с Петдесетница (1,2 и 3), и го насочва към духовната нагласа, към плода на Духа у всеки християнин (4). Но понеже всичко започва с изливането на Духа, Уесли изхожда от презумпцията, че християнството не е поначало “система от учения" или “поредица от мнения”, а главно една динамика, която “засяга сърцето и живота на човека” (5). Това убеждение основателят на методизма споделя със своите съвременници - пиетисти от континента, които са оказали решаващо влияние върху него.

Изхождайки от тая основна теза, проповедникът описва в три стъпки хода на църковната история отвътре, така да се каже, откъм нейната духовна движеща сила.

1. Библейското християнство винаги започва там, където то исторически е започнало: при отделния човек. В тази първа част става дума за разбиранията на пиетизма. Не може да се очаква наличие на християнство там, където не се установи лична връзка с Бога. Тук Уесли нахвърля образа на новия живот, в който всеки отделен човек бива въведен чрез покаяние и вяра. Читателят забелязва каква водеща роля играе любовта във вътрешния живот на ранните християни (първа част).

2. След това, във втората част, той показва как точно тази любов изключва всякакво оставане при индивидуалното и вътрешното. Любовта съвсем естествено взривява границите на личната благочестивост. Споменаването на раннохристиянския любовен комунизъм (I, 10) осъществява прехода към третирането на общественото измерение, вътрешно обитаващо библейското християнство. Това, което бива родено най-вътре в личността, скоро преминава към групата и към цялото общество. То се изразява конкретно чрез мисионерска дейност и добри дела “на всички хора". Тук виждаме как за Уесли спасителното дело на Божия Дух изключва тясно пиепшстка интерпретация, понеже то бива разбирано като нарастващо освещение за мисиониране чрез думи и дела на света. Не са премълчани трудностите: враждебността на света (II, 5) и недостатъците в собствените редици, където скоро се показват “плевели сред житото” (II, 8). Очевидно е. че описанието на тогавашната ситуация отразява състоянието на разпространяващото се методистко движение.

3. Третата част е красноречиво свидетелство за благодатния оптимизъм, характерен за богословието на Уесли. Вместо да се оплаква заради споменатите трудности, стъпилият върху пророческите обещания проповедник развива едно голямо видение за наближаващото Божие царство. В ранния методизъм очевидно липсва лошият свят, проблемната църква, от която хрис­тиянинът се отчайва. Есхатологическата насока на неговата вяра силно укрепва мисионерското му усърдие, поддържано не само от любовта, но и от живата надежда.

Проповедта завършва с едно “просто, практично приложение”, както скромно се изразява Уесли (IV). В действителност той хвърля динамит сред слушателите си. Със страхотна кон­кретност апелира към тяхната съвест. Оксфордските професори и студенти, а и всички жители на града трябва да конфронтират своето християнство с онова, което Библията нарича хрис­тиянство. Онова, което тогава е счетено за арогантност и самонадеяност, по принцип е библейско проповядване, случващо се с пророческа власт. Затова тази проповед и не бива да се тълкува като морално изобличителна проповед.

 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 


 

"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние."

Марк 6:12


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. "

Матей 9:13


"...Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние."

Лука 15:17


"...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот."

Деяния 11:18




 
 
 
           
           
           
eXTReMe Tracker