| В Новия завет десятъци
няма! Има даване на драго сърце! |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Едва ли има евангелски християнин,
който да не е чувал агресивните призиви с голяма доза обвинение,
в някои евангелски църкви, че крадете Бога, според Малахия 3:9
/които стихове по никакъв начин не се отнасят за християнтите/. Ако тези стихове се отнасяха за нас, то защо поборниците на 10ка нищо не споменават за приносите? Да сте чули и видяли някоя съвременна църковна сграда да складира злато, сребро и мед, синьо, мораво, червено, висон и козина, червенобоядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво, масло за осветление и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, оникси и камъни за влагане на ефода и на нагръдника? Тук няма да се впускам в дисекция на бизнес интересите на някои църковни деятели и техния начин на живот, а ще ви предложа материали с които да си изясните ДАВАНЕТО в Новия завет. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Важен момент за разбирането ни за нашето даване на Бога е,
нашето осиновяване от Твореца. Спасеният за вечността би дал
всичко за Бога. Но важно е, да разбираме какво иска от нас, Той. 1. Вседържителят, не се нуждае от нашите банкнотки, както и от материалните ни играчки, като коли, злато или сребро, защото всичко е Негово. 2. Даването на Бога трябва да бъде разбирано по следния начин: "Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. " Римл. 15:26, "А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога." Евреи 13:16, "А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи." Галатяни 6:6 3. Християнинът, който не живее вече с веригите, които до новорождението му са го дърпали към всичко земно, вече живее с усещането за предстоящата среща с Господ Исус Христос и всичко земно е средство за преживяване с цел прослава на Бога, отглеждане на богобоязливо потомство и свидетелстване за Благата вест. Християнското даване е вече даване от радостно сърце или поне така трябва да бъде. Той е разбрал, че всичко негово принадлежи на Бога. Затова не е Новозаветна заповед, да бъде ограничаван и обвързван християнина със старозаветния десятък, защото така се полага бариера пред неговото убеждение за даване, не от принуждение. 4. Даването може да става, според моментното финансово състояние на човека или семейството, но не е определено в проценти. Християнинът може да даде, може и да не даде. Утре може да даде лев, а в друг ден може да даде всичките си средства. "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. " 2 Кор. 9:7 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| 5. Свидетел съм, че когато едно дело е по Божията воля, че когато пастирът е вярващ и с ревност проповядва Божието Слово, че когато думите му носят огъня на изобличението от Божия закон и милост от Благодатта на Господ Исус Христос, Бог така подрежда нещата, че църквата е напълно снабдена с всичките и нужди, както и нуждите на хората, заведени в тази кошара, без искането на десятък. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| И така, преди да сте прелистили страницата надолу, ще ви запозная с
един "малък" списък от опоненти на десятъка в исторически план,
съставен от
Dr. David Croteau
от
"Liberty University". Вероятно в него ще откриете и имена, които добре познавате и цените. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В следващите материали ще видите и прочетете само някои от множеството коментари
свързани с лъжеучението за десятъка. - Вениамин Пеев - доктор по теология - бг - Деян Павлов - бг - Стоян Стоянов - проповедник - бг - Джак Хелсър - бг - Месианските евреи пастор Моше и Даниел - бг - Богат ресурс на английски по темата с текстове и видео - en - Коментар на п-р Джон Мак Артър - en - Библейски ресурси за десятъка - en - Благодат за теб - en - Ще краде ли човек Бога? - en - Старозаветният десятък срещу Новозаветното даване - en - Десятъкът - en |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сравнявайте всичко, което ви се проповядва със Светите Писания! Не се доверявайте на човешки авторитети, а всичко сравнявайте с Божието Слово и само на Бога уповавайте, защото човеците сме с променливи разбирания и помнете предупреждението на ап. Павел: "Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде." Галатяни 1:8 Бог да благослови всички, които обичат Господ Исус Христос! |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| МАМОНСКИЯТ АСПЕКТ НА ДЕСЯТЪКА | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Д-р Вениамин Пеев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Когато една Църква или Деноминация започва да се срива духовно, защото вътрешно е гнила, тя поставя главния акцент върху парите. Това е доказано неведнъж в историята на Христовата Църква. Това забелязваме и днес да се случва в България. Духът и Мамон са две радикално различни противоположности. Затова и Христос е предупредил Своята Църква: “Не може да слугувате на Бога и на Мамон” (Мат. 6:24; Лук. 16:13). Има запазен един показателен случай за пълното разминаване между робуването на Мамон и служенето на Христос, който се е превърнал почти в притча. Папата поканил прочутия с духовността си Тома Кемпийски (1379-1471) в Рим и започнал да се хвали с импозантните си църковни постройки, обсипани със злато и сребро. Епископи, архиепископи и кардинали живеели в разкошни дворци и се возели в комфортни карети. Гордо, като истински лоялен пълномощник на Мамон, папата изрекъл знаменателните думи към обреклия се на скромност аскет: “Свети отче, погледни! Навсякъде Църквата се отличава със своите богатства. Вече не можем да кажем като св. Петър: “Сребро и злато аз нямам…” “Право казваш, твое светейшество – съгласил се бедничкият Тома, – но ми се струва, че не можем да кажем и това: “Но каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина – стани и ходи…” Тази притча днес има, за съжаление, твърде реални измерения в българската църковна действителност. Вижте разкоша, в който живеят някои от днешните “височайши” пастори – онези, които се изживяват като лидери на своите деноминации. Вижте скъпите западни коли и джипове, които карат. Вижте “финансовата политика”, която налагат на своите подведомствени. Преди две години един пастор от Южна България, който примираше да стане председател на своята деноминация, разпрати десетки имейли (един, от които стигна и до мен), в които се хвалеше колко голям бизнесмен бил. Участвал в повече от десетина търговски дружества и имал авоари над два милиона! В състояние на всеобща финансова криза, която е засегнала огромното мнозинство редови вярващи, подобна хвалба бе още по-мамонска от мамонската хвалба на горепосочения папа. С цялата си безочливост този южно-български пастор приканваше останалите пастори и редови вярващи да му гласуват доверие и онези, които го избраха за член на своето ръководство (без мен обаче!), сега се сблъскват с абсолютизирането на мамонския проблем. Във “финансовата политика” на СЕПЦ Църквата не е определяна като “Църква” в смисъл на духовен организъм, а като … “предприятие”. А това означава, че тя е снета от “Канарата”, върху Която Христос е изградил Своята Църква (Мат. 16:18), и е поставена върху зъбера на капитала. Една такава “финансова политика” прави онова, което би трябвало да бъде “Църква”, да придобие вида на някакъв картел. Маркс бе казал преди около век и половина, че Капиталът не се интересува от това, че хората първо трябва да ядат и пият, да се обличат и да имат жилище преди да се занимават с политика, наука, изкуство и религия. Оказва се, че днешното ръководство на СЕПЦ също не се интересува от проблема за задоволяване на елементарните човешки потребности, защото то се е превърнало в един капиталистически корпоративен орган за явно грабителство. Преди да креснат онези, които днес наричат всяка справедлива критика – “лъжа”, нека посоча поредната щампа на това капиталистическо скудоумие – задължаването на всички пастори да подписват декларация за задължително удържан десятък в счетоводството на СЕПЦ. Подобно задължение няма нито библейски, нито правен аргумент! В Свещените Писания – не в кодексите на Форд, Гейтс или някой картел – няма никъде задължителност при всички обстоятелства за облагане с 10 % от трудовото възнаграждение. Старозаветната система на десятъка, която е регламентирана в Числа 18:26-32, касае най-напред издръжката на левити и свещенослужители. Това е разбираемо за онази епоха с тежък апарат от ежедневно свещенодействащи. Но там има разпоредби не само за служителите в храма. Във Второзаконие 14:29-30 се посочва, че през три години десятъкът на евреите е предназначен за вдовици, сираци и чужденци, които нямат свой доход. Напълно разбираемо е, че в днешно време, когато има държавни институции, които поемат грижата за нуждаещите се, нито една Църква не е задължена да се занимава със социална дейност. Да не говорим за това, че има специални християнски благотворителни организации, които биха могли да подпомагат държавата в тази посока. В Стария Завет има редица случаи, когато “десятък” се дава доброволно и то – като знак на благодарност към Бога, а не като принуда. Авраам пръв даде десятък в чест на победата си на царя-първосвещеник Мелхиседек, което е бил обичайният израз на признателност в онази епоха (Бит. 14:20). Дори един от най-драстичните примери в Малахия 3:8-10, който твърде неправилно се тълкува от някои пастори като “задължителна разпоредба за всички времена”, има конкретен, а не абсолютен повод. Пророческият апел: “Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми” има отношение към градивната политика на Неемия (V в. пр. Хр.) за възстановяване на Йерусалим и храма след Вавилонския плен и в никакъв случай не може да се абсолютизира. Новият Завет не възстановява системата на десятъка в зараждащата се Църква, а представя нови, но не задължаващи начини за набиране на средства. Самият Христос подчертава, че старозаветната задължителност е осъдителна (Мат. 23:23; Лук. 11:42), защото материалните пожертвувания за Бога и Неговото дело трябва да произтичат от вътрешно благоразположение. Особено показателен е негативният пример на фарисея, който се хвали с редовно даване на десятък, но Христос не ни го сочи като образец за подражание (Лук. 18:12). Системата със “задължителните декларации”, която ръководството на СЕПЦ, се опитва да наложи на своите служители, е типично фарисейска. Тя свидетелства за пълно отсъствие на Духа в мисленето на нейните творци. Когато материалният интерес измести духовността, това е свидетелство за мамонско, за картелно мислене. Християнството се отличава от всеки вид идеология по вътрешната свобода на мислите, избора и действията. Когато принудата се натрапва отвън, дори да носи пасторски костюм или папска тиара, на нея свободният духом християнин трябва да се противопостави категорично. За папския пратеник през ХVІ век Тецел “дрънкането на парите” е издавало особено приятен звук, но Лутер му се противопоставя категорично: “нещастните люде вярват, че ако купят индулгенции, ще им бъде гарантирано спасение”. Днес нещастните създатели на “декларациите за задължителния десятък” напразно се надяват, че ще спасят СЕПЦ от духовното му сгромолясване, като дерат по десет кожи от своите подведомствени. О, каква пагубна заблуда! Това, което Христос иска, е не “десятък от гьозума, копъра и кимиона”, а ето какво: “Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността чиста” (Мат. 23:26). |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Препечатано от: http://pastir.org/news/4365 | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
John Bunyan (1628 – 1688)
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Невалидни аргументи в подкрепа на десятъка |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Стоянов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
One of the first great Christian theologians, Writings were formative in the early development of Christian theology
“Against Heresies” (Book IV, Chapter 13) |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Братя и сестри в Господа! Аз съм Деян Павлов от Русе. Бих искал да ви предизвикам по отношение на една изключително важна тема от ежедневния ни живот |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ДЕСЯТЪКЪТ | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Първо ще уточним, че, както е писано, "Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. (Римляни 14:5,6)" Писано е и още, "Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите... И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа, Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си. (1 Коринтяни 8:9,13)" Амин! на това Божие Слово. Тъй като доктрината за десятъка не е от такава фундаментална важност, както да речем Божествеността на Исус Христос, то аз ви призовавам - нека свободата, за която се говори в тази статия, да не става препъни камък във взаимоотношения ни. Ако брата ти (който и да е той) настоява, че е задължително да се дава десятък, може би ще е по-добре ако му спестим освобождаващата истина за друг път, защото ако я чуе сега няма да има уши да я слуша, и в резултат ще се създадат настроения, противоречия, ще има причини за конфликти, а и без това в църквите си имаме достатъчно. Затова нека да търсим мира и единството, до колкото ни е възможно и зависи от нас, като помним, че по любовта и отношенията помежду ни света ще разбере дали сме Христови ученици. Освен това, настоятелно бих помолил читателя да има малко търпение и да прочете материала до края, тъй като в нашата тема (както и във всички други) има баланс между две положения, а трябва все пак една от тях да е изложена преди другата и, ако не се достигне до края, прибързано може да се отсъди, че съм отишъл в крайно и извратено тълкуване на Библейското Слово Божие. Внимание! - целта на тази статия не е злепоставяне и заговор срещу даден човек или пък да се настройва който и да било срещу когото и да било. Единствената цел, която си поставям, е внасяне на яснота по конкретната тема, а всеки има правото, и също отговорността след това, да реши как да постъпва. И като имаме всичко това предвид, без да забравяме какво ни съветва Библията в горните два стиха (Рим. 14:5,6 и 1 Кор. 8:9,13), нека да я разгърнем и погледнем какво пише там за десятъка. Темата за парите най-общо казано, и в частност за десятъка, е коментирана достатъчно широко в Божието Слово, за да ни се даде ясна Библейска светлина по този изключително важен и практичен въпрос, засягащ всекидневното ни ходене с Бога. На първо място е нужно да обясня кога започна Новозаветната диспенсация, т.е. от кой момент нататък можем да говорим за Новозаветно време, и до кой момент имаме съответно Старозаветно време. Гал. 4:4 казва, “... а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина си, който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи ония, които бяха под закон... ” Виждаме, че Исус бе роден по времето, когато в сила беше още Стария Закон, т.е. Завет, и това беше Закона за жертвоприношенията, с една дума. Хората можеха да се приближават до Бога само с определен вид жертви и по определен начин. Все още свободата от “буквата на закона” не бе дошла. Кой ни донесе свободата от буквата на закона? Исус! Той ни освободи от закона, който беше даден, за да се разкрие и осъди греха. За по-конкретно разбиране по този въпрос можете да изследвате книгите Римляни и Евреи, както и 2 Коринтяни, Колосяни 2, и т.н., и т.н. Какво имам предвид? Ами това, че историята на Христос преди смъртта Му, описана в четирите евангелия, не се отнасят до времето на Новия Завет, макар че хората са ги включили в книгите, които са озаглавени като “Новия Завет на нашия Господ Исус Христос”. Посланието на Новия Завет е категорично - няма премахване на Стария и идване на Новия Закон (завет) преди да е дадена жертвата – виж Евреи 9:11-22, и най-вече стихове 15 – 20. Накратко, за да твърдим, че имаме влязъл в сила Нов Завет (завещание), трябва да има смърт на завещателя и слава на Бога, че това стана реалност в мига, когато нашия Спасител, Исус от Назарет, доброволно предаде себе си в жертва жива, за да донесе спасение за света и със собствената си драгоценна кръв да подпечата Новият завет с Бог Отец, според който ние чрез вяра придобиваме вход в таз благодат, единствено поради изкупителната жертва на Агнеца Божий. След смъртта Му завесата в храма се раздра (Лк. 23:45), за да покаже символично края на една дълга и тежка епоха в историята на човечеството – времето, когато Бог бе недостъпен за хората поради греха, освен чрез посредничеството на избрани свещеници и първосвещеници от племето на Левий (Евр. 8:3,4), които можеха да се приближават до Бога от името на обикновените хора (“миряните” от времето на Стария Завет). Спирам до тук с тази тема като отново подчертавам – след смъртта на Исус на кръста вече много неща не стоят по начина, по който бяха установени до тогава. За съжаление, част от Църквата на Господ Исус е възприела начин на служение според модела на юдейската религия, смесен с учението на Христос (т.е. хем вълка да е сит, хем и агнето да е цяло) и стои на кръстопътя между човешките заповеди и призива на Бога за отърсване от старите мехове. Разбирането за Новозаветното време и служение, т.е. от кой момент нататък настъпва Новия Завет, ще ни помогне също и да разберем много неща и по въпроса за същността на Църквата, за служенията и служителите в Църквата и пр. И така, какво значи с две думи Стария Завет? Това са ясни и конкретни забрани и закони. Новият Завет е свобода от всички тях. Т.е. не е нужно да изпълняваш Стария Закон, за да придобиеш достъп до Бога. Вече има един друг по-висш закон, закона на Свободата. Да, той пак е закон, но е закон на Свободата и той е изписан в сърцата на хората, а не върху камък, както беше със Стария Закон. Павел казва, че всичко му е разрешено вече, но не всичко обаче води до полза и назидание. Все пак всичко му е разрешено. И още, че ако някой си мисли, че това е позволение да живеем в грях, то той не е разбрал смисъла на Новия Завет. Павел казва, "Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай"... Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен..." Така че не ви насърчавам да живеете в грях, само защото Стария Закон е заменен с Нов. В Новия Закон много от Старите заповеди намират своята нова форма и остават в сила. Но не и десятъка. Дали е сгрешил Бог, като е постановил това? Дали Той рискува хората Му да заживеят разпуснат живот?Възможно е, но само в свободата, идваща чрез Божията благодат, може да се изяви истинската любов. Бога е истински радостен само когато ти и аз доброволно изберем да живеем живот, угоден Нему. Единствено дявола не би ни дал никакъв шанс и избор, до колкото това може да зависи от него. И така, разрешено е всичко, което не е изрично забранено, ако мога така да се изразя – Деян. 15:28,29. И така, след този кратък увод, мисля че вече сме готови да пристъпим към нашата тема – десятъка, и да видим до колко това, което вярваме и на което сме били научени, отговаря на Божието Слово. Нека първо да си припомним, че Новият Завет говори твърде малко за темата 'десятък' в сравнение с останалите начини за даване на пари и материално благославяне на братя и сестри. Всъщност, казано направо, липсва дори едно-единствено наставление, увещание, заповед или нещо такова, което дори да намеква, камо ли пък да ни призовава към даване на десятък по какъвто и да е начин и на когото и да било. Думата “десятък” се споменава единствено в Евреи 7 глава (ще се спра на този пасаж малко по-нататък) и то в контекста виждаме, че се тълкува Битие 14 глава, където се описва как и защо Авраам даде десятък на Мелхиседек. Това е всичко. Нито дума повече. Макар че в Новия Завет не е писано за десятък, освен в Евреи 7 глава, много от посланията на апостолите говорят и поучават за даване и споделяне на материални блага с други братя и сестри. Всички знаем и сме чели 2 Коринтяни 8 и 9 глави, Филипяни 4 глава, Яков 2 глава, Галатяни 6 глава и пр. В Евангелията (които, както вече обясних, описват събития от Старозаветно време и първите четиридесет дни от Новия Завет, т.е. след смъртта и възкресението на Христос) Исус казва на група фарисеи изобличителни думи за лицемерието им при даването на десятък и за това, че забравят милостта, а наблягат на закона (т.е. даването на десятък в контекста на стиховете). Исус им казва още, че трябва да практикуват и двете, а не само едното (десятъка). Виж Матей 23:23. Фарисеите се облягаха на даването на десятък, като мислеха, че угаждат на Бога по този начин. Те търсеха праведност чрез делата на закона, едно от които бе даването на десятък, и то десятък от всичко придобито. Фарисеите почитаха Бога с десятъка си, но сърцата им стояха далеч от Него. Посланието на Исус бе по скоро, "Възлюби Господа Твоя Бог с всичката си сила и цялото си сърце", т.е. дай сърцето си на Бога, защото парите ти ще са там, където е и сърцето. Наистина, в Матей 6:19-21 Исус ни призовава да не си събираме земни съкровища, а небесни. Но ако приемем, че под "съкровище" се разбира "пари", то повечето вярващи и всички църкви начело с лидерите си са виновни за това, че имат банкови сметки, където си събират парите, макар и за благочестиви цели. Забранено ли е да се притежава имот? Да се спестява? Да се събира храна за дългата зима? Не, разбира се. Исус ни предупреждава за опасността ако сме привързани към земните неща по начин, който ги прави да бъдат като идоли в сърцата ни. В Матей 6 глава Исус се е прицелил към слабото ни място - отношението на сърцата ни. Някой може да каже, “дай (инвестирай) парите си в църквата и сърцето ти ще бъде там (в църквата), защото парите ти са там.” Вярно е точно обратното. Ако сърцето ти е насочено към правилното място, то и парите ще го следват; но ако сърцето е пълно с гнили неща, то и парите се отиват за такива цели. Бог, както знаем, работи от вътре на вън, Той първо изчиства вътрешното и постепенно външното ще бъде изчистено. Важно е вътрешното състояние на нашите сърца. Точно по тая причина на друго място Исус нарича фарисеите, “варосани гробници." Числа 18:20-24 и Второзаконие 14:27-29 обясняват за какво е бил назначен десятъка по времето на Стария Завет – за изхранването на потомците на Левий, които Бог е решил да остави без наследство между братята им, за да Му служат; както и за подпомагане на чужденеца, сирачето и вдовицата, т.е. на тези, които са били без родина, без родители, без съпруг/а. Десятъкът не е бил ограничен единствено до покриване на нуждите на служителите от онова време, но и за нуждите на другите хора. Същата идея е развита и в Новият Завет – 1 Тимотей 5:9; Деяния. 6:1, 11:29; Матей. 31:46; Яков. 2:1-10 и т.н. Старовременният десятък трябваше да се събира в т.нар. влагалище или по-ясно казано “склад, хранилище”, т.е. мястото, където се съхраняват и от където се разпределят десятъците според словото във Второзаконие 14:27 – десятъците от земята, от стадата, от плода на труда на хората – Левит. 27:30-32. Малахия. 3:6-10 като че ли е най-експлоатираният пасаж от Библията, използван в подкрепа на твърдението, че днес Бог изисква десятък от хората си. Там се казва, че Бог призовава: “Изпитайте ме, като дадете десятъците си, и вижте какво ще направя Аз в отговор на това.” По Старозаветно време хората трябваше да изпитат (проверят) Бога, като изпълнят това, което Той изисква от тях под страх от проклятие. Сега Бог изпитва нас, като ни дава свобода и снема бремето на задължението, и иска да види дали щом се усетим свободни ще задържаме вече всичко за нас си или ще продължим да даваме и благославяме, с радостно сърце и не от принуждение. Бог ни проверява да види каква е истинската ни същност, дали сме правили нещата насила или от любов и вяра (1 Коринтяни 13:1-3). Според Стария Закон десятъка трябваше да бъде даван от всеки вид приход. С други думи, ако искаме да сме коректни спрямо закона за десятък, би трябвало да облагаме с десет процента не само финансовите си приходи, но и всякакви други видове благословения, като реколта от посеви, отгледани или получени от други хора плодове и зеленчуци, дрехи и т.н. Все пак, който иска да спазва закона, нека да пази целия закон, нали? Виж Гал. 5:3, където се говори за друго старозаветно изискване – обрязването. Исус упрекна фарисеите, че са така стриктни и в най-малките детайли по даването на десятък, но пак забравят същността на закона – Мат. 23:23. За справка също можете да прочетете Втор. 14:22 и 2 Летописи 31:5. Някои казват, че когато даваме, даваме на Бога, с други думи принасяме Му нашето дарение (десятък) като жертва. Добре, да видим според Божието Слово можем ли да дадем нещо на Създателя на живота, което сам Той да не ни е дал пръв? Нуждае ли се Богът от нещо, което да му дадем и без което Той не може да живее? Творецът на живота, Оня, който държи цялата Вселена в дланта на ръката си, Който с една думица разтърсва небе и земя, Всемогъщият Господ на Силите дали би имал нужда от нещо, дали е зависим от нашите десятъци и дарения? Отговорите са ясни. Наистина Малахия пророкува, че израилтяните са крадяли Бога като не са давали десятъците си в Божия тогавашен дом. "Тогавашен”, защото вече нещата не стоят по Старозаветният начин, що се отнася до това кое и къде е Божият Дом. Всички знаем добре, че този дом не е сградата, където се събираме. Този дом сме ние, ако удържим до край първоначалната си увереност и дръзновение. Новият Завет е много ясен и категоричен, че ако преди Бог е обитавал в храм, сътворен от човешки ръце, то сега Божият избор за обиталище се е спрял върху Човека – виж Деяния 17:24-28, Евреи 3:5,6. Има и много други места от Новозаветните писания, които бих помолил читателя сам да потърси и изследва, за да се убеди в достоверността на изложената истина от Божието Слово. Следователно ако някой се нуждае от десятъци и дарения, то това не е Бог, а хората (в Стария Завет това бяха свещениците в храма на първо място, както и други нуждаещи се хора). По времето на Стария Завет хората почитаха Господа, като даваха своите приноси според закона на хора – левитите в храма, в замяна на което имаха обещание за снабдяване на техните материални нужди (виж напр. Пр. 3:9). Ако си дал на хора (в нужда), все едно си дал на Исус, който се отъждествява със Своите братя и сестри, повярвалите в Неговото Име (Матей 25:34-46). Искам да кажа, че, като изключим жертвоприношенията на животни за грях (всеизгаряне, което значи жертва пред Бога, предназначена да бъде изгорена), всички други дарения, доброволни или според изискването на Стария Закон, бяха предназначени за употреба от хора. Както всички знаем, а понякога дори го признаваме публично, Старозаветния начин на служение пред Бога е премахнат и прикован на кръста – в сила е влязъл Новият. Според него, Бог вече има право да изисква не 10 %, а 100% от каквото и да е – целия ум, цялата душа, цялото сърце, всичката ни сила, всичките ни пари, цялото ни време. Това беше и преди записано в Закона, но по скоро като крайната цел, към която Бог се стреми, а да обреже сърцата ни и да напише закона си на тях, вместо на камъни от пустинята. Това се нарича посвещение, но само когато Бог е поискал нещо от нас в някоя област от живота ни. Няма смисъл да се мъчим да Му даваме нещо, което Той не е искал от нас. За справка виж 1 Царе 15 глава, особено стих 22. Вече няма ограничения – можем да дадем колкото искаме в сърцата си – било то 5%, 10%, или 50%. Бедната вдовица даде в храма 100%, т.е. всичко, което имаше на стойност 2 лепти, сума повече от скромна, но за жената това беше твърде много. Важното е какво си решил в сърцето си – 2 Коринтяни 9 глава. Шокираща може да бъде новината, че ако някой не да дава десятък, той няма да бъде проклет от Закона. Защо ли? Защото Христос понесе проклетията от неспазването на Закона. Е какво, да грешим ли след като сме свободни от Закона?? Да не бъде, ще отговоря като Павел апостола. Защото Новия закон е по-висш от Стария и ако нямаше нужда от Нов, тогава не би се наложило премахването на Стария (Евреи 7:18,19; 8:7). Законът бе даден за да ни доведе до Христос, а Христос бе предаден на смърт на кръст, за да бъдем изкупени от проклетията на Закона – Гал. 3:24; 4:5. Проклятие би могло да дойде, ако е нарушен друг принцип, като идолопоклонство, проповядване на фалшиво евангелие (Гал. 1:9) и т.н., но не и от неспазване на нещо, което на никой от човеците не е дадено да спази. Някой ще каже, “нали Исус дойде да изпълни Закона, а не да го разруши?” Да, така е! Амин! Исус изпълни Закона съвършено, слава да бъде на Бога за това! Исус направи това вместо теб и мен, защото ние не можехме да изпълним всички изисквания на Закона и затова заслужавахме справедливата присъда. Той изпълни и пророчествата в Закона и Пророците, предсказващи Неговото идване в плът, т.е. момента, в който сянката премина в реалност - виж Кол. 2:16,17. Исус изпълни Закона, който фарисеи и законоучители спазваха с фанатично усърдие. Не само го изпълни, но и добави още нещо към него. Аз и ти може и да нямаме право да добавяме към Словото Божие, но Исус сам е Словото Божие, Той е Словото на Живот, Той е Господар на съботата, а не обратното. Затова Той има право да добави още нещо. Виж Мат. 5 глава: "Чули сте че било казано: "Не убивай...", но Аз ви казвам..."; "Чули сте, че било казано: "Не прелюбодействай", но Аз ви казвам ... " и т.н. Шест пъти Исус казва: "Но аз ви казвам... " и дава нови, конкретни, по-висши форми на някои от Старите закони. А има и още една негова заповед, която Той нарича "нова заповед" за учениците си и тя е да се обичат един друг, така както Той ги е възлюбил. Исус бе съвършен и непорочен според Закона, и като такъв можеше да стане Изкупителната Жертва, Съвършения Принос за греха на хората, Умилостивителната Жертва, която бе необходима точно според Закона, защото без проливане на кръв няма прошка (Евр. 9:22) Така че ако Исус изпълни Закона, то не е за да правим и ние същото, защото това е просто невъзможно за човека. Това всъщност е и евангелието – благата вест, че Исус извърши това, което за нас беше невъзможно, и се остави да бъде предаден на смърт на кръста, като понесе нашето наказание върху собственото си тяло, за да бъде покрит греха ни с Неговата скъпоценна кръв и всеки, който повярва, да получи Божията прошка, спасение и вечен живот. Затова Исус изпълни закона, а не го разруши. Всъщност, с кръвта си Исус подпечата отмяната на Стария Закон (Завет) и влизането в сила на Новия Завет. От друга страна би било лош знак, ако някой задържа всичко от имота си само за себе си и нехае за нуждите на брата и сестрата. Това не е Христовата природа. Има закон, че каквото посееш, такова и ще да пожънеш – Гал. 6:7,8. Искам да кажа, че вече не сме длъжни да даваме каквото и да е, на когото и да било. Обаче Христовата любов и характер могат да ни “принуждават”, т.е. да ни подтикват да вършим добри дела, за които и сме били създадени и определени още преди създаването на световете. Подтиква ни Закона на Свободата, който е изписан на сърцата на ония, новородени от Божия Дух и постоянно търсещи да угаждат на Бога. Какво би означавало ако някой спре да споделя финансовите си благословения, след като разбере, че не е длъжен да го прави? Това значи, че дотогава той го е правил насила, от принуждение, без правилни мотиви, без убеждение и вяра. Всичко това е сено и слама, и няма стойност за вечността. Свободата ни дава възможност да бъдем такива, каквито сме наистина. Тя ни прави свободни. Свободни да бъдем себе си. Свободни от праведните, но въпреки това безсилни да ни помогнат, изисквания на Стария Закон. Ето един често използван (волно или неволно) прийом за скланяне на вярващия да развърже кесията си с десятъци. Казва се, че ако не си платиш десятъка, това е сигурен признак, че не обичаш Бога, защото ако Го обичаш, то ще Му даваш десетата част. След внимателен размисъл върху изложено на тези страници, всяко чувство на вина, за това че не давам на Бога (разбирай на църквата) десятък и че не Го обичам истински, ще се изпари, защото то няма никакво Библейско основание. Вече разбрахме, че не дължим десятък никому, нито на Бог, нито на църква, т.е. това не може да бъде белег за определяне на посвещението ни към Бога. Просто е. Друг призив, който може да бъде чут - понеже Новият Завет е по-висш и по-превъзходен от Стария, затова би трябвало десятъка на един истински християнин да е не десет процента, а много повече, тъй като вече границата от 10 % е премахната и летвата е дигната на по-висок процент. Това би било обаче още един закон, подобен на предишния. Слабостите на такъв довод в подкрепа на доктрината за десятък са повече от очевидни - Новия Закон няма нищо общо с ежемесечно редовно даване на "данък" десятък, било то и по-висок процент, освен и единствено по доброволното желание на самия вярващ, който би пожелал да бъде посветен на дадена местна църква и да подпомага редовно с пари нейното служение и дори съществувание. Новият Закон е закон на свободата, както казах в горния параграф. Не може да се посочват конкретни суми или проценти – това може да са 20 стотинки, или 100% от парите ни, дори и от спестяванията ни, според както Бог може да ни подтиква. Нека не забравяме, че всичко в крайна сметка принадлежи на Бога и няма нищо, което да отнесем заедно с нас в гроба, и което ние самите да сме внесли в света. Според Исус даването на десятък може да бъде точно толкова признак на лицемерно сърце, колкото и всеки друг грях – вж. Лука 18:12. Освен това Той каза че показването на милост към ближния, родители и т.н. е дело, стоящо над Закона – Мат. 12:1-14; 23:23; Лука13:10-17. Няма да коментирам тези случаи, но ще те помоля, драги читателю, братко и сестро в Христа, сам/а да размислиш в Библия в ръка и с молитва в Духа и нека сам Бог да ти обясни всичко това. Марк 7:8-13 показва как Исус порица Фарисеите за това, че заради Закона пренебрегвали човешкия си дълг да помагат на своите родителите. Те имали обречени на Бога дарения, с които обаче са можели да благословят собствените си родители и все пак са ги лишавали от тази подкрепа заради старанието им да изпълнят Закона, според който обреците трябва да се спазват. Така е, дадената дума пред Бога (и човека) трябва да се изпълни. И в крайна сметка, какво го ползва самият Бог ако му жертваш някаква сума, от която и без това Той няма ни най-малка необходимост?? Не каза ли Исус, “ако сторите добро на едного от тия най-малките и презрени, все едно на Мен сте го сторили” (Мат. 25:34-36)?? Виждаме, че има нещо, което стои над Стария Закон дори още по времето, когато той бе все още валиден. Разгледайте внимателно Матей 12:1-8 и нека сам Бог ви говори за това защо Исус е Господаря на съботата (т.е на Закона). Отделих място, за да нахвърля материал за размисъл върху въпроса за разликата между Новия и Стария Завет и далеч не сме изчерпали всичко, което може да се каже. Разбрахме, че дясятъка е постановен в Закона на Мойсей и важи за времето, когато този Закон беше все още в сила. Нарушаването на изискванията на Стария Закон при наличието на Нов Закон, няма да ни сложи под проклятие. Ние сме свободни от проклетията на Стария Закон. От друга страна обаче, трябва да сме нащрек да не влезе дух на стиснатост поради това, че не сме длъжни да даваме. Напротив! Давайте, и ще ви се дава, добра мярка... Всеки нека прави съучастник в благата си този, който го поучава в Божието Слово. Новият Завет говори много за споделяне на материални блага и аз в никакъв случай не поощрявам отношение на егоизъм и скъперничество. И въпреки това всеки нека да дава както е решил в сърцето си, без принуждение, според както Бог го е благословил и според мярката си на вяра. Искам да разгледаме два пасажа от Божието Слово, където се споменава десятъка. Това са Битие 14:17-20 и единственото място в Новия Завет, където тази дума се споменава - Евреи 7:1-10 (и цялата 7 глава в контекст). Евреи 7 глава говори за превъзходството на Мелхиседековия чин (вид) първосвещенство. Виждаме, че Мелхиседек е описан като преобраз на Исус и служението на Исус – ст. 1-3, а Авраам – като представител на служението на Левий. Авраам дава десятък на Мелхиседек доброволно, за да признае превъзходството на служението на Мелхиседек над това на Левий, който щеше да дойде след няколко поколения. Можем да кажем, че Авраам дава десятъка на Исус. Безспорно, по-долния се благославя от по-горния, както и става – Авраам е благословен от Мелхиседек, т.е. Авраам и потомците му признават чрез даването на десятък, че има Един по-горен от тях, че има Служение и Служител, които ги превъзхождат. Ст. 11,12 – Бог вижда нуждата от промяна на свещенството, а с това и на закона. Авраам (т.е. закона в лицето на потомството на Авраам) призна, че Мелхиседек е по-велик, т.е. Исус е по-велик от Закона. Десятъкът е символ на изискването на закона за жертви, но те не са достатъчни пред Бога. Исус е съвършената жертва. Той е Господарят на съботата и на закона за съботата. Ст. 9 – Левий е под Мелхиседек, т.е. закона (с неговите 10 процента) стои под Исус. Целият смисъл на Евреи 7 глава е в това, че винаги е имало един по-съвършен път и служение, според Мелхиседековия пример и че Исус е този истински Първосвещеник, който Бог издига и който стои над служението на Левий като ни дава една по-добра надежда, чрез която да се приближаваме до Бога – ст. 19. Евреи 7 глава обяснява това, което се е случило в Битие 14 глава и това е всичко. Въобще не става въпрос за подновяване на закона за даване на десятък. Какъв смисъл би имало, ако Бог е решил в определен момент да сложи край на старото (Евр.7:11-12), после пак да се връща към него. Та нали думата Му на две не става и щом е приковал на кръста Закона и всичките му претенции (Кол.2:14), то десятъка, който е част от Стария закон, също е там на кръста. Давам тук в общи линии смисъла на главата и те моля, братко и сестро, да я изучиш внимателно в нейния контекст, защото всъщност тя е съвсем проста и ясна. Бог да нека ни помогне и снеме покривалото, което ни пречи да я разберем, амин! И така, макар и да не сме задължени вече, всеки може да дава десятък - но само на свободна воля, ако така е решил в сърцето си. Дори и да не го прави, няма да си навлече проклетия, защото, както споменах по-горе, Исус понесе вместо нас проклятието от неспазването на праведните, но безсилни да ни спасят, заповеди на Стария Закон. На завършване е изключително важно пак да кажа, че в никакъв случай не може да бъде оправдание за християнина да задържа своите блага само за себе си. До колкото познавам Българина, той обикновено търси как да изклинчи и да се скатае, за съжаление, когато се отнася за участието му в колективни начинания. А Църквата е колективно начинание на Христос, в нея няма “самотни войни”, няма “вълци единаци.” Затова, братя Българи, нека дадем място на Христовата природа и да не допускаме егоизъм, стиснатост и гордост да ни владеят. Казвам това, защото сега можеш и трябва доброволно сам да решаваш къде, какво и колко да даваш, пък било то десятък, дарение или както и да го наричаме. А това е на само наше право, но и отговорност. Със сигурност има случаи, когато Бог директно ще ни говори за даване на конкретни неща (пари, предмети) по конкретен начин, но обикновено решението си остава наше право, така е решил Бог. Чували сме тази поговорка, “Насила хубост не става.” Мисля, че тя има Библейско покритие. Бог не принуждава насила никой от нас за каквото и да е. Истинска стойност имат делата ни, само когато те са дела на вяра и убеждение, а не по принуда. Знаете ли, спомням си случаи, когато съм присъствал на събрания и съм се поучавал в Божието Слово и Бог е бил там съвсем реално и осезаемо, за да помаже Словото Си. В такива случаи няма нужда да се убеждават хората, за да бъдат мотивирани да дадат нещо. Когато се поучаваш в Словото на Бога и помазанието Му е там, можеш да даваш с лекота, без да размисляш твърде много, защото Словото и помазанието Му са заредени с вяра. Нямам предвид да бъдеш емоционално мотивиран за дарение, а мотивиран от вяра. Разбира се, има случаи, когато Бог може дори да ни спре да дадем, защото Той може да има причини за това – например може другия да иска да ни измами и злоупотреби с желанието ни да помагаме; или Бог може би да иска по друг начин да снабди конкретната нужда, а не с нашето дарение. Нека сега пък да не се втурваме да раздаваме имота си, само защото Исус е казал на богатия младеж да раздаде неговия. Ключът е да сме внимателни първо към водителството на сърцето си и после към евентуални корекции от Бог – да ни спре, да промени това, което искаме да дадем и др. Нека не се чувстваме виновни, ако в някоя ситуация нямаме мотивация в сърцето си да дадем, защото в крайна сметка даването ни без вяра и любов е безполезно. Но и нека да не затваряме сърцата си към братята и сестрите, които се нуждаят от помоща ни. Разбирате ли, има баланс в цялото това нещо. Сигурно ще правим грешки в даването си – ще даваме там, където не трябва или пък няма да дадем там, където би трябвало, но нека се доверим на Бог да ни учи и помага в желанието ни да благославяме финансово или материално, амин! Ако искаш да даваш десятък (или да пазиш деня), прави го, но с вяра и убеждение, ако ли пък не пазиш деня – пак го прави от вяра и убеждение, а не поради страх от недостиг на финанси, който може да дойде ако отделяш десятъка си. Същността на всичко казано дотук е, че вече не си длъжен да даваш десятък, но пък си свободен да го правиш, ако имаш лично желание и твърдо убеждение в това. И в двата случая остава една Божия заръка - “по-блажено е да даваш, отколкото да вземаш.” Писано е: “Дай, и ще ти се дава... “ Колко? Пет процента или петдесет? Десятък? Не! Давай колкото можеш повече, няма нужда да мериш и броиш процентите и да цедиш комара. Давай с радостно сърце, не от принуждение (принудата на спазването на закона, принудата на църквата и пастора, който иска да даваме, принудата на хорския срам и др.) Святият Дух е щедър, даващ, такава му е природата. Бог самият е такъв. Той даде Сина си на смърт заради затъналото в грях човечество, вместо справедливо да го осъди. Идеята за десятъка е залегнала много здраво в основата на сегашната църква, защото без него тя е “загинала геройски.” Говорим за това, че църквата (човешката, а не Божията) днес е ужасно зависима за самото си съществуване от десятъците на членовете си и затова по необходимост се налага да се проповядва Старозаветния Закон по отношение на десятъка. Налага се, по простата причина че самата Църква (Православна, Римо-Католическа, Протестантска) до някаква степен следва Старозаветен модел на служение и живот. Десятъка е едно типично Старозаветно изискване и въпреки че то бе приковано на кръста преди 2000 години, за да бъдем освободени от проклятието на неизпълнението на Закона, то все още се проповядва като изискване на Новия Завет, макар че всъщност двете неща (Нов Завет и Стар Закон) взаимно се изключват. Старият Завет (закон, пророци и др.) без всякакво съмнение има своето неотменимо място в цялото Божие Слово, защото в него е скрит Новия Завет, който щеше да бъде даден след време. Старият Завет е сянка и преобраз на Новия – виж Евреи 8:5, 10:1, Гал. 4:21-24. Ако не сме научени и възпитани да даваме с радостно сърце, всеки според както е решил в сърцето си, то даването е от закон и не принася плод за Царството. Принудата никога не е решение на проблема. Ако даването ни не става от вяра, любов и състрадание, то тогава то е грях, както казва Словото. Само че едва ли някой пастор ще проповядва такова нещо, защото тогава рискува рязък спад в приходите на църковния си бюджет. За съжаление днешната църква се крепи във вида който има сега, освен на спонсорите от Америка, главно на приходите от миряните и съществува риска, че ако постъпленията намалеят или хората престанат да дават по начина, по който се очаква и изисква от тях, то църквата (такава, каквато я познаваме) може да престане да съществува. Причината е, че тя е организирана и създадена от хора и структурирана, за да дава работа на определен кръг хора, “фултайм служители на пълно работно време”. Разбира се в никакъв случай не твърдя, че е непременно грях да бъдеш “фултайм” служител, т.е. да се получава заплата от група християни за извършен труд, но реален труд на Божията нива (1 Кор. 9:14). При все че в лицето на Павел апостола виждаме друг пример. Той ако и да имаше право да взема заплата, пак обикновено не се възползваше от това си право, но предпочиташе да дава личен пример като работеше с ръцете си (Деян. 20:33-35), защото по-блажено е да се дава, от колкото да се взема. Не че е непременно лошо някой да получава заплата за труда си като пастор или нещо подобно, не! Според Божието Слово всеки труд заслужава заплатата си и определено не е грях проповедник да живее от Евангелието. Не ме разбирайте погрешно. Божието Слово е категорично, че е Богоугодно да се дават помощи на светиите, както подчертавам по-горе. Ако ти не си се научил и не практикуваш даване, според както си решил в сърцето си, без да се скъпиш и не от принуждение, то тогава нещо не е на наред. Много важно нещо – ако след като човек разбере, че вече не е длъжен да дава, нито десятък, нито каквото и да било, и след това спре да дава, това означава, че досега е давал по принуда, не драговолно и в противоречие на Словото от 2 Коринтяни 8 и 9 гл. Но ако продължиш да даваш и да благославяш братята и сестрите според както Бог теб е благословил, тогава ти правиш това с решение на собствената си воля и това е което Бог приема, а не даването по принуда. Когато заповедта се отмени, тогава лъсва истинското вътрешно състояние, за да може то да бъде поправено. Затова Бог иска да възстанови по Свой образ и подобие първо вътрешното състояние на човека. Завършвам с обобщение на отговорите за това как да даваме, на кого и колко: -- “Как?” – с радостно сърце и не от принуждение; -- “На кого?” – на брата и сестрата, сирачето и вдовицата, които са в истинска нужда – Пр. 3:27 (не говорим тук за мързеливеца и тоя с бедняшки и просешки манталитет, който винаги търси по-богатите от него, например Американци, за да ги предизвиква да му дадат нещо); както и на оня, който те учи на Божието Слово (Гал. 6:6), като не е задължително това да бъде единствено човека, който се нарича “пастор” в дадена църква. Божието поучително Слово може свободно да тече през всеки един от нас в различни ситуации, да!, дори и през теб! -- “Колко?” – според успеха на делата ни, както Бог ни е благословил. Нека Божията Благодат да почива върху всинца ни и да ни пази под покрива на Всевишния, амин! |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Препечатано от: Edinni.com | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЗА И ПРОТИВ
ДЕСЯТЪКA |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Автор: Джак Хелсър | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Въпреки, че винаги съм се борил с десятъка, пак поклатих глава с възмущение, когато чух за един проповедник, чието събрание тихичко напуснало църквата по време на молитвата, която последвала дълга проповед за десятъка. Той казал "Амин", погледнал нагоре и възкликнал: "Половината църква я няма!". Аз се засмях и казах: "Сигурно са избягали от убеждаването на Святия Дух". Това, което Господ ми каза, ме изненада много: "Те избягаха поради грешно и контролирано от вина даване". "Какво!?" Слушал съм проповеди за десятъка повече от всяка друга тематика, освен може би за нуждата ни от Исус за вечен живот! След като изненадата премина, Господ поиска от мен да изучавам десятъка и даването. По време на това библейско изучаване, аз се молех за водителство и накрая стигнах до неизбежното заключение, че "десятъка" за модерната църква е като "обрязването" за църквата по времето на Павел. БЕЛЕЖКА: Нищо в тази статия не дава повод за спиране на даването така както Господ ви води. Стихът, който най-много се цитира в подкрепа на десятъка е от Стария Завет, в Малахия 3:8–10. "8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. 9 Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете. 10 Донесете всичките десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него." Много проповедници съкращават тези стихове до простото "Донесете всички десятъци в хранилището" и винаги с подразбирането, че тяхната църква е хранилището. По повод това изучаване, Господ ми даде да се концентрирам върху този пасаж: "Донесете всичките десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми". Въз основа на този пасаж, аз изследвах следните въпроси: 1) Какво е десятъка? 2) За какво е десятъка? 3) Кое е хранилището? 1) Какво е десятъка? Десятъкът е 10% от печалбата, установен в Левит 27:30-33 като свят принос. Писанието определя десятъка като зърно или плодове, стада и ята. Десятъкът е храна! Десятъкът може да се види при овчар с 100 овце, който е благословен с раждането на 50 агнета през пролетта. Пет от тях трябва да бъдат принесени на Бога като десятък. Той е бил носен в Ерусалим като признателност за Божието снабдяване. 2) За какво е десятъка? Бог няма нужда от храна – Той не яде. Бог не желае нашите жертви и приноси (Псалом 40:6 и Осия 6:6) – Той желае милост. Бог няма нужда да му даваме една десета от всичко – тъй като притежава всичко (Псалом 24:1 и Йов 41:11б). Десятъкът беше използван за изхранване на левитите свещеници (и техните семейства), които служеха денонощно в храма пред Бога, от името на Божия народ (1 Летописи 9:33). Без този десятък, левитите е трябвало да изкарват сами прехраната си, което е щяло да ги отклони от тяхното служение пред Бога. Оттук се обяснява и Малахия 3:10 "…за да има храна в дома Ми". Неемия 13:10-13 отбелязва време, когато левитите свещеници не са получавали десятъци и изоставили ежедневните си отговорности в храма, за да работят и изхранват семействата си. Изразът "ограбване на Бога" в Малахия 3:8 всъщност означава ограбване на Бог от служение и поклонение, като се изостави грижата за Божиите свещеници от десятъците от храна. За разлика от другите израелски племена, на левийското племе не му било дадено да притежава земя, освен няколко града, в които да живеят. Бог беше тяхното наследство (Числа 18:20-21). И така, останалите племена бяха задължени да снабдяват левитите с храна, тъй като те нямаха земя, на която да отглеждат своя собствена. 3) Кое е хранилището? 2 Летописи 31 ни учи, че хранилището е храма в Ерусалим. Когато десятъкът беше възобновен под царуването на Езекия, царят даде заповед да се приготвят помещения в храма, които да съхраняват десятъците. Явно зърнения десятък е изпълвал улиците и е пречел. Цар Езекия изградил хранилището за да облекчи тежък случай на претоварване в древния Ерусалим. След като установи първичната цел на десятъка, Господ ми зададе още няколко въпроса. Въпрос: "Какво се случи с хранилището (в храма)?" Отговор: Беше разрушено през 70 г. (заедно с храма) и повече не беше съградено. В: "Защо?" О: Старозаветната система за изкупване на вината за грях е приключила. Новият завет е в кръвта на Христос, който е последната и вечна жертва за грях. В: "Къде е храма сега?" О: 1 Коринтяни 6:19 казва, че НИЕ сме храма на Святия Дух. Бог вече не обитава в каменни храмове, но в сърцата на своите деца чрез Святия Дух. В: "Какво стана с левитите и свещениците?" О: Левийското свещеничество вече не е необходимо, тъй като старозаветната система на приношения на животни в храма беше заменена от вечния завет на Христовата кръв. В: "Кое е свещеничеството сега?" О: 1 Петрово 2:5 и 9 казва, че тези, които са приели Исус като Господар и Спасител са свещеничеството. Хайде, миряни, нека направим обрата. Обременяването на Тялото Христово с десятък изисква изопачавания и нови интерпретации на писанието, като: 1) Десятъкът трябва да бъде внесен от старозаветния Мойсеев закон в новия завет на благодат чрез Христова кръв. 2) Десятъкът трябва да бъде предефиниран от "ята, стада, плодове и зърно" в "пари" и често "време". 3) Хранилището трябва да бъде предефинирано от храма в Ерусалим, в местната църковна сграда. 4) Тялото Христово трябва да приеме ръкоположеното духовенство като новото свещеничество, и следователно да смени левийското свещеничество като правилния получател на десятъка. 5) Тялото Христово трябва да остави собственото си свещеничество и да вярва в понятието, че те са "мирянството". Десятъкът е бил въведен в Тялото Христово, използвайки две тактики на врага: 1. Сеейки вина и срам в Тялото Христово, цитирайки Малахия 3:8 "Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите." Кой посветен християнин иска да ограби Бога? Клопката да се сее вина, за да се изтръгнат пари от Тялото Христово, ограбва Тялото от радостта и благословението на даването според Божието водителство. Тази практика игнорира инструкциите на Павел към църквата в Коринт: "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." (2 Коринтяни 9:7) 2. Обвинявайки "мирянството" за финансовите трудности в Тялото Христово, като се казва, че Тялото няма да е благословено от Бога, докато не се дават десятъци. Често Малахия 3:10 се подчертава: "Опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него." Така вярващите са предизвикани да дават своя десятък, с Божието обещание да ги благослови, ако правят така. Подобно даване не е поради любов към Бога, но от егоизъм. То съдържа награда за дела, което противоречи на Ефесяни 2:8-9, и напълно пренебрегва нашето положение като Божии синове чрез вяра в Христос (Галатяни 3:26) и сънаследници в Христос (Римляни 8:17). Тази практика също така пренебрегва думите на Исус в Матея 4:7 "Не изпитвай Господа своя Бог". Апостолите не учеха езичниците да дават десятък. В Деяния 15:1-31 е записан спор за обрязването, който се е бил надигнал в църквата в Антиохия. Няколко фалшиви братя се опитали да изискат от нееврейските християни да се обрежат. Павел и Варнава остро се противопоставили на тези фалшиви братя и отишли до Ерусалим, за да дискутират тази тема с другите апостоли. В Ерусалим те докладвали за чудесата и обръщението измежду езичниците. Апостолите били изпълнени с радост за Божието дело там и се съгласили, че обрязването не е изискване за спасение. След събранието апостолите и стареите в църквата в Ерусалим изпратили Павел и Варнава обратно в Антиохия с писмо към християните – езичници. Основният текст на писмото се намира в Деяния 15:28-29: „Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте." Апостолите не желаеха да обременяват езичниците със старозаветните практики! Доказателство е тяхното писмо и фактът, че апостолите не им наложиха десятък. Дойдете сега та да разискаме (Исая 1:18) Нека предположим, че Исус ни е заповядал да продължим да даваме десятък. Тогава би било подходящо да даваме десятък за изхранване на свещеничеството, както е било предназначено отначало. Тогава кое е свещеничеството? Апостол Петър пише в 1 Петрово 2:5 и 9, че всеки вярващ е свещеник! Евреи 5-8 също учи, че Исус е единственият свещеник, от когото имаме нужда. Въпреки това институционалната църква е взела назаем старозаветния модел на левийското свещеничество, и така установява едно ново свещеничество (ръкоположено духовенство), което е отделено от останалата част на Тялото Христово. Разделението между духовенството и така нареченото "мирянство" не е библейско (това е доктрина на николаитите, която Исус мрази - Откровение 2:6)! Всъщност Исус не е установил ръкоположено духовенство – Той избра рибари и митари да проповядват благовестието Му. Той също така не е установил и разделение в църквата си, Той желае единство (Йоан 17:20-23). Апостолите не установиха ръкоположено духовенство – те избраха мъже пълни със Святия Дух и мъдрост, за да служат на Тялото (Деяния 6:3; 1 Тим.3). Това човешко разделение между "духовенство" и "мирянство" служи ефективно за отклоняване на даренията на Тялото Христово от хората, които те са предназначени да благословят. Даренията много често са използвани по начини, противоположни на Божията воля. Резултатът е бил глад и финансово обременяване за много вярващи, и цялото истинско свещеничество – Тялото Христово – не е било подготвено да изпълни Христовата заповед да проповядва благовестието на всички народи! Исус е Божието Слово в плът (Йоан 1:14). Той знаеше, че Малахия 3:10 казва "донесете всичките десятъци в хранилището", когато учеше богатия мъж да продаде всичко и да раздаде парите на бедните (Матей 19:21). Представям си книжниците и фарисеите как са се сблъскали в думите на Исус, тъй като са имали навика да "изпояждат домовете на вдовиците" (Лука 20:47), а притежанията на богаташа биха били истинско пиршество за тях. В Матей 25:31-46 в притчата за отделянето на овцете от козите Исус повтаря отново желанието да се помага на бедните, като Той ще награди онези, които нахранят гладните и облекат бедните. След като Исус съди за нас според нашата грижа за бедния и гладния и след като ни заповядва да проповядваме благата вест по целия свят, защо тогава повечето от нашето даване се използва за църковни сгради и заплати, само с един малък процент за бедните, за мисиите и евангелизаторство? Дали църквата не прави от нас кози, като не храни гладния и не облича бедния от даренията? Нека не чакаме да дойде Христовия съд, за да открием това! Грехове на църквата срещу нуждаещия се Господ се опитва да ме доведе до истината за даването от години. Няколко пъти той искаше от мен да взема това, което иначе бих пуснал в дискуса, и да го дам директно на някой в нужда. Аз обичам подобно даване! И все пак, когато нямах конкретни инструкции от Господа, аз никога не подлагах под съмнение общата практика за даване на всичко в църквата, тъй като разчитах че тя ще управлява добре даровете ми. И така беше до деня, когато Господ ме направи свидетел на злоупотреба, от която ми прилоша. В главния офис на църквата, която посещавах преди години, аз поправях един компютър в петък сутринта. Две чернокожи жени с 3 прекрасни малки дечица, облечени в най-официалните си дрешки, дойдоха за да поискат хранителни помощи. Трите ни бели секретарки от средната класа ги зазяпаха продължително, докато най-накрая едната от тях нервно каза: "дяконът ни по благотворителността е в офиса само четвъртък следобяд – да ви уговоря ли среща с него за следващия четвъртък?" Една от жените умолително каза: "Не можем да чакаме седмица, храната ни трябва сега". Секретарката повтори предложението си и стомахът ми се преобърна. Бързо излязох и отидох с колата на около километър до един банкомат, но когато се върнах в църквата, разбрах че жените с децата вече си бяха тръгнали с празни ръце. Персоналът не знаеше къде са отишли, а аз се върнах в колата и плаках. Чувствах се така, сякаш аз бях съгрешил, но Господ ми каза: "не ти се провали, сине, църквата се провали". След това отварящо очите преживяване Господ ми показа много други грехове на църквата срещу бедните, които направо ме поболяха. Една църква обмисляше да сложи климатична инсталация, за която няколко члена бяха дали 35 000 долара, докато друг неин член беше в инвалидна количка, болна от множествена склероза и нямаше достатъчно пари да си купи храна в края на месеца, поради ниската държавна пенсия, която получаваше. Често й се налагаше да избира между храна, лекарства и отопление през зимата. В продължение на месеци с жена ми й давахме анонимно, и когато тя си отиде при Господа последната зима, тя беше в мир – този мир, който само делото на любовта може да донесе (1 Йоан 3:18; Яков 1:22). Тя беше освободена от финансовия стрес и благослови всички около нея с неугасима радост. И най-важното, тя ни научи за правилното даване. Съвсем скоро аз посетих една конференция, където домакинът прикани слушателите да дадат "дарение за бедните". Аз чух Господ да казва: "бедните са между вас" (Марк 14:7) и аз незабавно си помислих за една скъпа приятелка, която присъстваше там и изпитваше финансови затруднения, беше изгубила дори дома си. На следващия ден аз започнах едно писмо до домакина, пишейки: "Миналата вечер вие взехте дарение от бедните" (на английски авторът подчертава близкото изписване на думите from - от и for - за). Изпъшках като видях грешката си и тръгнах да късам листа от тетрадката, когато чух Господ да казва: "това не е грешка – миналата вечер дарението беше взето 'от' бедните". Тогава Господ ми напомни притчата за овцете и козите, и по-специално Матей 25:40, където се казва: "Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили". Думите "тия мои братя" не ми бяха правили толкова голямо впечатление преди, а Господ ме доведе до разбирането, че нашето първо задължение към бедните е към бедните в Тялото Христово. Господ тогава ми напомни и Матей 15:26, където Исус каза: "Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата". Ранната църква е имала много по-добро разбиране на Христовото намерение за грижа към нуждаещите се в Тялото Христово, отколкото ние имаме днес. Доказателство за тяхната грижа можем да видим в Деяния 2:44-47 и Деяния 4:32-37, където Тялото Христово споделяше всичко, и чрез тяхното даване, те премахнаха бедността и задлъжнялостта. Всъщност Деяния 3:34 казва: "Пък и никой от тях не беше в лишение"! Използване на даренията за нахранване на Тялото Христово беше нещо обикновено в ранната църква. В Деяния 11:27-30, езическата църква в Антиохия събра дарение за вярващите в Юдея, които преживяваха време на глад. Можете ли да си представите днешна църква да събира дарение за конкурент от друг град? Как църквата стигна дотук? Да даваме както Христос желае Въпреки, че десятъкът не е изискване за Тялото Христово, ние все още сме инструктирани да даваме. Това, което се е променило от Стария Завет в Новия, е нашият мотив за даване. В Стария Завет даването беше задължително – една десета (десятък). В Новия Завет ние трябва да даваме с радост, така както сме водени да даваме (2 Коринтяни 9:7), а не по принуда. Нашето поведение относно даването трябва да е като на онази вдовица, която Исус оцени в Марк 12:41-44. Тя пусна две малки медни монети с много ниска стойност в съкровищницата. Това беше всичко, която тя имаше. Тя разбра, че Бог притежава всичко и искаше да даде всичко, което тя имаше с радост, така както Бог искаше от нея. Време е да инвестираме с радост във вечното, и по-специфично в Божиите деца, за изпълнение на делото на Царството (Матей 6:19-21). Децата трябва да са нахранени, облечени и екипирани за занасяне на Христовата блага вест по целия свят и да приготвят Христовата Невяста за връщането на нейния Спасител. Представете си какво би станало ако възстановим даването според желанието на Исус. Със сигурност ще преоткрием същия изобилен и пълноценен живот като на ранната църква! По повод даването Йоан 8:36 изглежда доста странен стих за цитиране: "Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни". Докато Исус ни освободи от проклятието на закона (Галатяни 3:10-13), от греха и смъртта (Римляни 8:2), нашият провал в правилното даване държи църквата във финансово бреме и й пречи да изпълни Христовото дело на земята. Колко Божии деца се провалят в достигането на пълния им потенциал като служители на евангелието поради липса на снабдяване? Чрез даване и споделяне ние екипираме църквата за служение, елиминирайки глада и бедността, и осъществявайки пълнотата и свободата ни в Христос. Не може да продължаваме да злоупотребяваме с нашите дарения, използвайки ги за сгради, пасторски домове, конферентни центрове, многоцелеви сгради, климатици, луксозни скамейки, органи и подобни, всичко това скоро ще бъде забравено, докато Божиите деца ходят гладни, бедни и зле екипирани за служение на благата вест. Вместо това, като Авел, ние трябва да дадем нашите най-хубави дарове на истинската църква – хората – защото обичаме Бог и искаме да видим Божието дело извършено на земята. В заключение на моето изучаване Господ ме попита още един въпрос: Коя сграда някога спечели човек за Христа? Помолете Господ да ви покаже какво да давате и на кого и помнете, че думите му: "Паси овцете ми" (Йоан 21:17 – на английски "Нахрани овцете ми") отиват много по-далече от пасторска проповед неделя сутрин. Думите му са духовни, но и буквални. 2-ра ЧАСТ Скъпи братя и сестри в Христа, Преди когато изпращах статии на Пам Кларк за да ги публикува в Trumpet Wind Prophetic Bulletin, обикновено получавах около 3-4 коментара и отговарях на всеки един от тях по отделно. Статията „Десятъкът – за или против” получи над 60 коментара един ден след публикацията и ми е трудно да отговоря на всяко едно от тях индивидуално. Читателите на бюлетина на Пам препращат статията на приятели, и сега получавам и втора вълна коментари. Повечето от тях са думи на насърчение и съгласие, други потвърждават, че Господ им е разкривал същите неща през последните месеци - като някои от тях са премълчавали истината. Някои казват, че статията най-накрая им е избистрила тематиката, а Святият Дух им е дал мир и свобода, за да дават както Господ ги води (Слава на Господа!). Няколко скъпи братя и сестри са получили разрешение от Господа да посеят в собственото си служение, което е прекрасна идея. Аз не съм споменал това в статията си, но Господ ми даде да посея в моето служение на няколко пъти в миналото. В началото на 20-те ми години (сега съм на 45), аз участвах в християнска група и публично музикално служение. Ние използвахме част от даренията за да купим техника и за 4-5 години пяхме в 200 църкви, затвори, военни бази и училища в района на Сиатъл. Където и да отидехме, имахме голям успех и Господ ни благославяше. Имахме добре платени работи, така че каквото получавахме от концертите, го давахме на бедните, или го дарявахме на социалните кухни. По-наскоро Господ ни въведе със съпругата ми Керън в музикално служение, и ние купихме малка саунд система за нашите концерти. След като чух от една сестра, че е получила Божието благословение да посее в служението си в чуждестранни мисии, Господ говори на сърцето ми за нашето служение. Преди няколко години Господ ме призова чрез 1 Тимотей 1:12 и ни внуши на нас с жена ни да се преместим от северен Илинойс в района на Сиатъл. Направихме разходи по това преместване, но никога не бихме ги счели за разходи по служението, въпреки че Господ ни водеше да се преместим поради служение. Господ ми показа, че тези разходи наистина са разходи по служението и че няма проблем да използваме парите, които обикновено даваме като дарение, за разходите по това преместване. Вашите отговори бяха истинско благословение за мен и се радвам да споделя един друг начин, в който Господ ме е освободил да давам така, както Той ме води. Слава на Него! Господ ми напомни стиха „Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.” (Псалм 37:4). Чувствам в много от вашите коментари, че желанието на сърцето ви е за служение, но сте били възпирани от липса на средства, защото е трябвало да давате цялото си дарение на църквата, която посещавате. Направиха ми впечатление всички тези думи на служители в очакване – учители, служители на състраданието, на насърчението, мисионери... Вярвам, че Господ иска да ви насърча да направите тази стъпка на вяра – така както Той ви води, и да посеете със семето на парите в служението, в което Той има за вас (Ефесяни 2:10). Не е проблем да направите това. :^) Отбележете обаче, че даването във вашето собствено служение, се облага с данъци, освен ако нямате организация с идеална цел. Ще ви спестя притеснението да питате Господа за това. Когато аз му се оплаках, че дарът, който искаше да направя, не беше освободен от данъци, Той ми отговори: “Е, и !?! ! Мога да си го позволя! ” (Ех, аз неверникът) Някои от коментарите бяха на братя и сестри, които бяха в окови относно темата по десятъка. Годините на слушане на лъжите за десятъка бяха ограбили радостта им от даването, тъй като те всячески се стремяха да се подчиняват на правилата, на които са били учени: “Трябва да давате 10% на църквата, иначе ограбвате Бога и Той няма да ви благослови”; - Но това май е извън доходите ми... – “Искате ли благословение според даването ви?” Ох! Имаше веднъж един подобен отговор, който ме доведе до много трудене (ходатайствена молитва в сълзи). Това, което врагът беше направил на тази скъпа сестра, дълбоко ме опечали. Искам да споделя накратко 2 писма, които повдигнаха 3 възражения към статията ми и адресираха конкретни точки на несъгласието си. Когато упражните свободата си да давате така, както Господ ви води, без съмнение ще чуете тези възражения и аз искам да споделя това, което Господ ми показа по въпроса. Той ми даде да напиша статията, използвайки Малахия 3:8-10. Възраженията се отнасят за едни други стихове, които често се изопачават в подкрепа на десятъка. Аргументът “Мелхиседек” (Битие 14:18-20) Авраам даде една “десета” (NIV) или „десятък” (KJV) на „Мелхиседек”, царят на Салим (Ерусалим), първосвещеник на Бога, в Битие 14:18-20. Десетата/десятъкът беше даден от плячката от война, спечелена от Авраам срещу цар Ходологомор и съюзните му царе, след като те бяха пленили племеника му Лот със семейството му и собствеността му, народа от Содом и Гомор и имота им (Битие 14:11-12). Човекът, който намери противоречие в статията за десятъка, сочи паралела между “Мелхиседек” – царят на Салим, който получи десета част от плячката на Авраам (Битие 14:18-20) и Исус, който е първосвещеник по чина “Мелхиседеков” (няколко пъти споменато в Евреи 5-7). По-близък прочит на Евреи 7 разкрива, че авторът НЕ пише в подкрепа на „десетата/десятъка”, въпреки че го споменава няколко пъти. По-скоро той сочи на Исус като нашия вечен първосвещеник, сравнявайки Исус с Мелхиседек, който е бил почетен от Авраам с доброволен десятък. За да помогне на еврейския народ да разбере Исус, авторът задава един риторичен въпрос: „ако Мелхиседек беше велик, въпреки че беше само човек, то колко по-велик е Исус, който възкръсна от мъртвите и живее вечно”. Авторът също така дискутира края на левитското свещеничество и ефекта на Христовата смърт върху практиките на закона (Евреи 7:11-12, 18-19). Книгата обяснява, че Христос е финала и всевечната жертва, и че Той е нашият Първосвещеник пред Бога завинаги (Евреи 7:24) според чина на (като) Мелхиседек (Битие 14:18-20, Евреи 7:11). Една десета или всичко? Авраам е живял близо до дъбовете на Амореца Мамврий (Битие 14:13) в Хеврон (Битие 13:18). Хеврон е на около 30 километра южно от Ерусалим. Книгата Битие казва, че Авраам преследвал Ходологомор на север „до Дан” (Битие 14:14), който е на около 200 километра северно от Ерусалим. Следователно преследването на Авраам е продължило на около 230 километра от дома му в Хеврон. След победата му над Ходологомор, Мелхиседек е дошъл да се срещне с Авраам в Царевата долина (на изток от Ерусалим), когато той се връщал от Дан (Битие 14:17-18, Евреи 7:1). Домът на Авраам бил на около 30 километра южно от Царевата долина. Въпреки че Авраам е носел домашните си принадлежности до Дан и обратно (около 360 километра), Авраам дал на Мелхиседек само от плячката, която носел от победата над Ходологомор (Евреи 7:2; 7:4). В такъв случай, всъщност Ходологомор е платил десятъка. Огромно изопачаване на писанието е да се извлича доживотен десятък от заплатите на Божиите синове – Църквата – след като оригиналният десятък е бил еднократно доброволно благодарствено дарение от Авраам на Мелхиседек, взето от плячка от враг! Срамно е да се третират Божиите синове като враг! Какво трябва да е отношението към Божиите деца? Спомнете си отговорът на Исус за храмовата такса. Исус попита Петър: „Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?” Петър отговори: “От чужденците”. А Исус рече: “Като е тъй своите им са свободни”. (Матей 17:24-27). Друг прост довод, който произтича от Битие 14:18-20, е че Мелхиседек не поиска от Авраам десета от плячката. Как тогава служителите могат да четат Битие 14:18-20 и да искат десятък, когато Мелхиседек не поиска такъв? Нека да видим какво всъщност се случи в Битие 14:18-20. Мелхиседек дойде в Царевата долина за да ДАДЕ НА Авраам, а НЕ за да получи от Авраам! Той донесе хляб и вино за Авраам, те ядоха заедно и Мелхиседек произнесе прекрасно благословение за Авраам. Това е истинската картина на Исус, който казва: „Аз не дойдох да ми служат, но да служа, и да дам живота си откуп за мнозина!” (Матей 20:28) Авраам явно беше толкова докоснат, че доброволно е дал една десета от плячката си на Мелхиседек. Защо ли никога не съм чувал някой служител да споменава това важно значение на този пасаж, посочвайки паралела между Мелхиседек сервиращ хляб и вино на Авраам и Исус, който предложи собствената си плът и кръв, така че да живеем в общение с нашия Отец завинаги (Йоан 6:33-63)? Не беше ли точно хляб и вино това, което Исус предложи на учениците на последната вечеря (Лука 22:17-20)? Битие 14:18-20 е от пророческо значение – портрет на новия завет на благодат, който трябва да се прилага от последния Мелхиседеков свещеник: Исус. Защо тогава толкова много служители взимат Битие 14:18-20 и го обръщат в обвързващ закон над освободените Божии синове, след като е ясно, че това е прекрасно обещание за нашето вечно общение с Отец чрез плътта и кръвта на Христа? Груба неточност Битие 14:18-20 е било прилагано широко, за налагане на десятък на Църквата. Явните грешки са: - пренася „военната плячка” (Битие 14:14-16) в „заплати” или „време”. - пропуска факта, че „десетата/десятъка на Авраам към Мелхиседек беше доброволен, а НЕ задължителен. - приема, че Авраамовия десятък е бил продължителна практика, въпреки че е явно, че не е. - пренебрегва факта, че Мелхиседек не е искал десятък. - пренебрегва факта, че левитите са събирали десятък (Евреи 7:5). - пренебрегва Евреи 9:9-10, който ясно заявява, че старият начин за дарове, жертви и дарения се е прилагал само до „времето на нов ред (преобразуване)”. Аргументът „Бог не се променя” “Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?” (Гал. 4:21) Беше направено възражение с изявлението „Бог не се променя”. Докато е вярно, че Бог не се променя, този аргумент е слаб относно десятъка. Ако подобен аргумент е основателна причина да пазим част от Закона – десятъка – тогава е и основателна причина да пазим ЦЕЛИЯ закон (Гал. 5:3). Вижте очевидните последствия! Всеизгаряния и жертвоприношения на олтара на всяка църква! „Добре дошли в неделя на нашата сутрешна служба и барбекю!” Всяка църква със собствен зърнен силоз, преса за грозде, пасища и обори за добитъка, които хората ще носят като десятък! Ще имаме нужда от много по-големи дискоси! О, и радостите, които ще имаме практикувайки обредната чистота – жените ще бъдат инструктирани да си стоят вкъщи и да не идват на църква една седмица в месеца (Левит 12:2). Пасторите ще преглеждат обривите, а тийнейджърите ще си стоят вкъщи и няма да ходят на църква и на училище (Левит 13)! Ами собствениците на погребални бюра?! Горките! Всеки път, когато се докоснат до мъртво тяло, ще са нечисти за седмица (Числа 19:16)! И ако бизнесът му е оживен, не очаквайте подобен човек въобще да дойде на църква! О да, Господи, ние искаме Закона обратно! Не! Аргументът за смъмрянето на законниците и фарисеите Исус смъмри законниците и фарисеите за тяхното педантично даване на „десета/десятък” от „джоджена, копъра и кимиона”, а пренебрегват по-важната материя на закона: „правосъдието, милостта и верността”. Исус каза: “тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате” – Матей 23:23. Още веднъж тук срещаме няколко проблема с използването на писанието в покрепа на десятъка за Тялото Христово. – Прехвърлянето на „джоджена, копъра и кимиона” (храна) в „пари” и „време”. – Исус се обръщаше към законниците и фарисеите – които са евреи под закона на Мойсей и за задължени да дават десятък. Исус НЕ се обръщаше към езичниците (неевреите). – Думите, които Исус използва за този грях са различни от тези, които Той използва за други грехове. Думите бяха слаби и в минало време, сякаш са от някой, който разбира, че Законът е щял да бъде заменен от новия завет в Христовата кръв: благодатта! В Strong's справка # 4160 за латинизираната дума „poieo” се казва, че е „по-малко категорична” от заповед – и затова е преведена „ought to” или „should have”. Може да се направи контраст на думите на Исус към законниците и фарисеите с думите му към жената, хваната в прелюбодейство – „Върви си и не съгрешавай вече” (Йоан 8:11). Тук думите му са категорични, подчертани и са в бъдеще време – защото има непрекъсната заповед срещу прелюбодейството, за разлика от Закона, чието действие е прекратено при смъртта и възкресението на Христос. Десятъкът – проклятие!? Често си задавах един труден въпрос относно небесните отвори в Малахия 3:10, но винаги отказвах да си отговоря, защото отговорът явно правеше Бога лъжец! Най-накрая една близка приятелка ми зададе същия въпрос – и аз разбрах, че Бог искаше да дам искрен отговор. Тя попита: „Защо след като сме давали и давали десятък, не виждаме небесните отвори да се разкриват?” Незабавно чух Святият Дух да казва: „сеенето на лъжа не произвежда благословение”. Получих убеждението, че Малахия 3:10 не е лъжа сам по себе си, но по-скоро е бил обърнат в лъжа от служители, които го използват за да изтръгват десятък от тяхната конгрегация. По-късно същата вечер, докато размишлявах, Святият Дух ми внуши да чета Галатяни и Го чух да казва: „Исус плати десятъка за вас”. На следващата сутрин аз четях и препрочитах Галатяни. Накратко, Галатяни 3:10 казва: „всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва (проклятие)...”. Галатяни 5:3 казва, че ако следваме дори една част на закона, сме задължени да изпълняваме целия закон! Писанието продължава нататък, като в Галатяни 4:24-26,28-31 се казва, че следвайки закона ставаме роби, а следвайки духа ставаме Божии синове. И така ефектът от даване на десятък, след като той идва от закона, е да ни направи роби и да ни отведе отново под проклятието на закона. Не е чудно тогава, защо не сме благословени, когато даваме десятък поради съгласие със закона! Десятъкът е проклятие, защото десятъкът е закон! Проповядвайки десятък, служителите проклинат църквата и доказват себе си да са фалшиви братя (Галатяни 2:4; 5:8), като са в опасност от осъждение и наказание (Галатяни 1:8,9; 5:10; 6:7,8). Трябва ли да се очудваме тогава, че след години на даване на десятък, не виждаме разкриване на небесните отвори? Галатяни 5:18 казва: “Ако се водите от Духа, не сте под закон”. И тук трябва да попитаме: “Водени ли сме от Духа, освен за десятъка, когато се водим от закона?” НЕ! Исус плати десятъка за нас, защото ние умряхме за закона чрез Христос (Римляни 7:4; 8:2; 10:4, Галатяни 3:13). Щом се опитаме да направим себе си праведни чрез възстановяване на практиката на която и да е част от закона, ние оскърбяваме Христос, все едно казваме: “Жертвата на Исус не е била достатъчна за да плати всичко!” Щом погледнем на Христос освен като на съвършената и пъла жертва за нашите дългове – нашия грях – ние отричаме неговото пълно господство и отиваме под проклятието на закона. Нека ви обрисувам картината, която Отец нарисува за мен относно десятъка, както и за всеки друг закон на Стария Завет. АКО се изискваше от нас да се подчиняваме на част от закона, след като Исус умря за да плати цената за нашия грях, то тогава Исус НЕ е платил всъщност цената за ЦЕЛИЯ грях. Ако имаше грях, който кръвта на Исус не е покрила, то съда щеше да изглежда така: „Исус прощава всичките ви покрити грехове – НО ПОЧАКАЙ – вие се осъждате на ПЪКЪЛ, защото смъртта му не покрива някои конректно приложими закони...” Проповядвайки Исус И закона означава че или имаме нужда от втори принос за грях, който Исус не е платил, ИЛИ че ще бъдем осъдени на ПЪКЪЛА, защото не сме изпълнили законите, които не са покрити от кръвта на Исус. Изведнъж нашето „покритие” звучи като застрахователна полица с множество изключения с малък шрифт накрая! Братя и сестри, няма изключения в кръвта на Исус! Той плати десятъка за нас! Но аз се чувствам виновен – лична бележка Всеки път, когато чувах някой служител да проповядва за десятъка, ми ставаше лошо – започваше да ми се гади. Години наред аз считах, че чувството на вина, което се надигаше в мен, беше причинено от убеждението на Святия Дух. Неизброими са случаите, когато аз отговарях на това чувство, като тежко преглъщах и давах всичките си пари – понякога дори и повече, като взимах кредит от картата си. Годините на слушане на посланията за десятък, в които служителите заробваха моето съгласие, като сееха вина и срам, ме бяха убедили че Бог беше Баща, който наказва, принуждава, внушава вина и срам на децата си с цел покорство! Аз просто не познавах чудесния Авва Отец, който ме обича толкова много, че даде всичко, за да възстанови нашите взаимоотношения и да подсигури моята вечност с Него. След години на вярване, че Бог използваше вина за да ускори моето подчинение на закона, аз се молих за това. Авва Отец нежно каза: „чувството, че ти е лошо, е Мой дар на разпознаване, служещ ти да посочи кое е лъжа”. Той винаги е бил там с мен, но аз не знаех Неговия език и не знаех достатъчно, че мога да го помоля да ме научи. А пастирите не ме научиха сам да слушам Отец. Сега аз знам, че съм Негов, че Той е мой, и че чувам Неговия глас. Ти също можеш (Йоан 10:14-16). Последни думи Относно закона, трудно ли е да се разбере коя част от него не „се свърши” (Йоан 19:30)? Или какво ще кажете за: „Ако се водите от Духа, не сте под закон” (Галатяни 5:18)? Тук може да се направи само едно заключение: Служители, които наблягат на десятъка, показват егоистичен интерес към нещо извън спасяването на души за Христа. Моля ви, молете се Църквата да се освободи от лъжата за десятъка, от вината, манипулацията и страха, които държат Църквата в окови. Молете се църквата да бъде напълно свободна в Христа, молете за свобода на даване И за радостен и свободен живот, такъв какъвто Господ го е определил за нас. И накрая, моля ви молете се специално за тези, на които врагът е внушил лъжата за десятъка. Ако тази и предишната статия за десятъка са ви благословили, сте свободни да ги пращате нататък на приятели. Нека Господ да благослови всеки един от вас с изобилие, когато давате така, както Той ви води. Бъдете свободни и останете свободни! С любов в Христа, Джак |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Препечатано от: priatelite.com | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Месианските евреи пастор Моше и Даниел за десятъка |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Изслушайте проповедите на Месианските евреи, пастор Моше и Даниел, в които те разсъждават за десятъка, позовавайки се на Танаха /Петокнижието, Пророците и Писанията/ и Новия завет на Господ Исус Христос. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Десятък и дарение |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петдесетница |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ДЕСЯТЪКЪТ ВЕЧЕН ПРИНЦИП, ПОСТАНОВЕН ОТ БОГА ИЛИ МАНИПУЛАЦИЯ, ПРАКТИКУВАНА ПОРАДИ НЕЯСНОТА И НЕРАЗБИРАНЕ НА ПИСАНИЯТА? |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рангел Младенов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ...Ти читателю, който и да си – пастир,
проповедник или „обикновен” вярващ – „мирянин” – ти, братко и
сестро, може да се съгласиш с това, което казвам, но може и да
не си на същото становище – всъщност не си и длъжен. Ако не
броим годините, през които съм събирал някои от изложените тук
статии, на мен лично ми отне около месец да подготвя това, което
ти, надявам се, вече си прочел – на теб вероятно ти е отнело
няколко дни (дори седмица) да се запознаеш с това, което съм
представил тук и да го осмислиш, да проследиш аргументите и да
направиш своето заключение. Сега, когато си в края на това
пътуване и автобуса вече е спрял на последната спирка, ти
уважаеми читателю, вероятно си гневен (ако си пастир на мен ми е
ясно, че е така), може би си объркан (ако си слушал проповеди за
десятъка, които са те убеждавали, че ще си проклет ако не си
даваш десятъка, то ти по всяка вероятност си в „задънена
улица”), вероятно си благодарен, че си прочел тази „книга”,
защото в нея си открил потвърждение на това, в което си вярвал,
но не си имал куража да го изявиш публично и убедено – както и
да се чувстваш читателю – това е добре, защото те е накарало да
се замислиш, защото те е провокирало!… Длъжен съм да кажа и това – уважаеми пастири и проповедници, голяма част от вас ме познавате – аз също ви познавам и ви уверявам, че ви уважавам! Това, което написах в тази „книга” не е насочено към вас лично – то просто отразява моята позиция и гледна точка. Просто излагам мнение така както и вие самите го правите е Неделя сутрин зад амвона!... Цялата книга можете да изтеглите оттук |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Материали на английски език | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| SHOULD THE CHURCH TEACH TITHING? | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
RUSS KELLY'S CONVICTION:
New Covenant giving is: freewill,
sacrificial, generous, joyful, regular and motivated by love
for God, fellow Christians and lost souls. Do not burden or
curse God's poor who struggle to feed and shelter their
family. Although there is no set percentage for Christians
to give, all should give sacrificially or lower your
standards of living in order to further the reach of the
Gospel.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Russ Kelly - на английски
/ с много коментари / |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Tithing is Not a Christian Doctrine - видео |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Старозаветният десятък срещу Новозаветното даване - на английски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коментар на пастор Джон Мак Артър за десятъка - на английски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Библейски ресурси за десятъка - на английски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благодат за теб - на английски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ще краде ли човек Бога? - на английски | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Десятъкът - на английски / много подробен и изчерпателен сайт / | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Процес срещу пастор, за изнудване в големи размери
За да продължите да четете, натиснете тук. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благодат да бъде с всички, които искрено
любят нашия Господ Исус Христос. Амин |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
