Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  ТВ "Покаяние" гостува на ЕСЦ гр. Панагюрище
 
 



/ aудио вариант /
 
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
20. ЗА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

(Отношения между държавната и духовната власти, 1-3)
1. Разликите между духовната и държавната власт

След като по-горе показахме, че в човека има двойна власт, и след като напълно разгледахме онази, която поставена в душата или вътрешния човек е свързана с вечния живот, тук сме призовани да кажем нещо за другата, която е свързана само с държавните институции и външното регулиране на поведението.
Защото макар че по своята природа този предмет изглежда несвързан с духовното учение за вярата, което съм се заел да разгледам, ще стане ясно в процеса на разглеждане, че съм ги свързал правилно, и дори съм задължен да го направя, особено след като от една страна трескави и варварски хора яростно се стараят да разрушат реда установен от Бога, а от друга ласкателите на князете издигат безмерно тяхната власт и не се колебаят да я противопоставят на Божието управление. Ако не се справим с двете крайности, чистотата на вярата ще загине. Можем да добавим, че не в малка степен ни интересува да знаем как милостиво Бог тук се е погрижил за човешкия род, и тази праведна ревност още по-силно да ни подтиква да засвидетелстваме своята благодарност.
И първо, преди да се занимаем със самия предмет, необходимо е да обърнем внимание на разграничението, което преди положихме като основа (Книга 3, гл. 19, р. 16; Книга 4, гл. 10); за да не би, както често се случва на много хора, неразумно да объркаме тези две неща, естеството на които е напълно различно. Като чуват, че в Благовестието е обещана свобода, която не признава цар и управител сред хората, а гледа единствено към Христос, някои си мислят, че не могат да се възползват от своята свобода, докато над тях има някаква власт. Затова си мислят, че нищо не е в безопасност, докато целият свят не бъде променен в нов вид, когато няма да има нито съдилища, нито закони, нито управители, нито каквото и да било нещо да пречи, както те си въобразяват, на тяхната свобода. Но този, който знае как да разграничава между плътта и душата, между настоящия тленен живот и бъдещия вечен живот, няма да има трудност да разбере, че духовното царство на Христос и държавната власт са две неща, които са силно разделени. И така, като виждаме, че е юдейска суета да търсим и да включваме Христовото царство сред елементите на този свят, като имаме предвид което Писанието ясно поучава, че благословенията, които получаваме от Христос, са духовни, нека да помним да ограничаваме в правилните граници свободата, която ни е обещана и дадена. Защо именно същият апостол, който ни заповядва, „Стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго” (Гал. 5:1), в друг стих заповядва на робите да не се оплакват от положението си (1 Кор. 7:21), ако не е вярно, че духовната свобода е напълно съвместима със законовото слугуване? В този смисъл трябва да се разбират следните стихове: „Няма юдеин или грък, роб или свободен, мъжко или женско” (Гал. 3:28). И отново: „Където няма грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко” (Кол. 3:11). Така се показва, че няма значение какво е вашето положение сред хората, нито под какви закони живеете, тъй като Христовото царство въобще не се състои от такива неща.

2. Двете „власти” не са противоположни

Все пак разграничението не отива до там да оправдава да предположим, че цялата система на държавната власт е замърсяване, с което християните нямат нищо общо. Наистина, фанатиците, които се наслаждават на необуздана разпуснатост, настояват и врещят, че след като сме мъртви в Христос за елементите на този свят, и като сме преселени в Божието царство, за да седим в небесни места, за нас е долно и далеч под нашето достойнство да се занимаваме с онези светски и мръсни грижи, които са свързани с неща чужди за един християнин. Каква е целта на законите, казват те, без съдилища? Но какво общо има християнинът със съдилищата? И дори, ако е незаконно да се убива, какво общо имаме ние със закони и съдилища? Но тъй като по-горе казахме, че този вид власт е различен от духовното и вътрешно царство на Христос, така сега трябва да знаем, че те не си противоречат едно на друго. В известна степен първото започва небесното царство в нас, още тук, на земята, и в този смъртен и преходен живот започва безсмъртното и нетленно блаженство, докато на второто е възложено, докато сме живи сред хората, да подхранваме и поддържаме външното поклонение на Бога, да защитаваме здравото учение и състоянието на Църквата, да приспособяваме нашето поведение към човешкото общество, да обучаваме нашите обноски според обществената справедливост, да се помиряваме един с друг, да поддържаме общия мир и спокойствие. Признавам, че всички тези неща са излишни, ако Божието царство, както съществува сега в нас, унищожава настоящия живот. Но ако е Божията воля да сме пришълци на земята докато се стремим към истинско благочестие, и ако такова странничество има нужда от такава подкрепа, онези, които я отнемат от човека, го ограбват от неговото човешко естество. Колкото до тяхното твърдение, че трябва да има такова съвършенство в Божията Църква, че нейното водителство да е достатъчно вместо закон, те глупаво си я въобразяват такава, каквато тя никога няма да бъде намерена в човешкото общество. Защото докато наглостта на нечестивите е толкова голяма, и тяхното нечестие толкова упорито, че едва се обуздава от строгостта на законите, какво очакваме да направят онези, които силата едва възпира от злотворството, когато видят съвършена безнаказаност за своето нечестие?

(Необходимостта и Божието одобрение за държавната власт, 3-7)
3. Главните задачи и задължения на държавната власт

Но ние ще имаме по-добра възможност да говорим за употребата на държавната власт. Всичко, което засега искаме да се разбира, е, че е завършено варварство да се иска тя да бъде унищожена, след като нейната полза сред хората е не по-малка от тази на хляба и водата, слънцето и въздуха, а нейното достойнство е много по-превъзходно. За разлика от тези неща, нейната цел не е просто да дава възможност на хората да дишат, ядат, пият и да се стоплят (макар определено да включва всички тези, като им дава и възможност да живеят заедно); но казвам, че това не е единствената й цел, а целта е да няма идолопоклонство, да няма хули срещу Божието име, да няма клевети против Божията истина, нито други атаки против религията да се появяват и разпространяват сред хората; общественото спокойствие да не бъде нарушавано, собствеността на всеки човек да остава сигурна, хората да вършат търговия без престъпност един с друг, да се подхранват честността и умереността; накратко, сред християните да съществува обществена форма на религия, и сред хората човечност.
Нека никой да не се изненадва, че сега приписвам задачата за установяване на религия на човешката дейност, макар по-горе да я поставих отвъд човешката воля, тъй като и тук не позволявам на хората според както им е угодно да постановяват закони относно религията и поклонението към Бога, когато одобрявам обществен ред насочен към тази цел, а именно, да възпрепятства безнаказаното открито нарушаване и замърсяване чрез публично богохулство на истинската религия, която се съдържа в Божия Закон.
Но чрез помощта на един ясен аргумент читателят по-добре ще разбере какъв възглед трябва да се приеме относно целия ред на държавната власт, ако разгледаме отделно всяка от нейните части. Те са три: Управителят, който е надзорник и пазител на законите; законите, според които той управлява; и народът, който е управляван чрез законите и се покорява на управителя. Така нека да разгледаме, първо, каква е функцията на управителя? Дали това е законно призвание одобрено от Бога? Какво е естеството на неговите задължения? Какъв е обхватът на неговата власт? Второ, какви са законите, чрез които трябва да се регулира християнската политика? И накрая, каква е употребата на законите по отношение на хората? И какво покорство се дължи на управителя?
...



За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 4 гл. 20 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
  Спърджън за петте точки на Калвинизма:
 

Върху Пълната поквареност: "Отровата на греха е фонтанът на нашето съществуване, отровил е сърцата ни." "грехът е в самото ядро на нашите кости и е естествен за нас както всяко друго нещо от нашето тяло!" Той не само е вярвал. че умът ни е помрачен и че сърцето е осквернено, но че волята е мъртва и е в робство на греха и Сатана, и страда от морална невъзможност, така че човек НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС! "Защото все пак какво може мъртъв човек да направи... и отговорът на това е: "Нищо освен да вони!" Това е всичко, което мъртъв човек може да стори! И освен ако Божият дух не възкреси и не доведе мъртвият грешник до покаяние и вяра той не би дошъл при Христос!

Спърджън е проповядвал безусловно предопределение: Спърджън пише: "Каквото и да бъде казано за безусловният Божии избор, трябва да се знае, че е написано в Божието слово като със желязна писалка и не може да се премахне! Тревата изсъхна, цветът и окапа, но словото на нашият Бог стои до века (Исая 40:8) Завинаги е написано в писанието, че Той ни е избрал в Христос от преди създаването на света.

Спърджън е вярвал и в сигурното изкупление: Аз по-скоро бих вярвал в сигурно изкупление за всички хора, за които е било предназначено, отколкото в универсално изкупление, което не е ефективно за никой човек, освен ако човешката воля не е добавена. Факт е, че всеки ограничава изкуплението, дали ограничава обхвата и ширината или ограничава приложението Спърджън е вярвал, че Христос умря за Неговите овце, че Той е изкупил църквата с Неговата собствена кръв.

Той е проповядвал неустоима благодат: "Човек не е спасен срещу неговата воля, но Бог го прави да вярва, чрез силата на Святия Дух. Могъща благодат, която човекът не би отхвърлил, влиза в него, обезоръжава го и го прави ново създание и така той е спасен. С други думи казано, Святият дух е който премахва нашата съпротива. Той е, който ни прави да искаме в деня в който Той ни призове у дома! И цялата слава отива при Бог, защото е Той, който е приложил Неговата спасителна сила във нашите бунтовни сърца.

Спърджън е проповядвал и предпазваща благодат:  Той е вярвал, че всички овце придобити от Христос и доведени до спасителна вяра в Него ще бъдат пазени през целият си път към небето и нито една от Неговите овце не би погинала! Така Спърджън е бил предан на Доктрините на благодатта!

Той казва, че е задължително да проповядваме тези истини и заявява, че всеки проповедник трябва да проповядва тези истини!

Той казва: "А някои от вас не са проповядвали за Божият суверен избор откакто сте били ръкоположени. Тези неща, вие казвате, са крайно неприятни за човешкото ухо. Е добре господа, вие предпочитате да обидите Бога, вместо човеците?"

"Вашият отговор е че тези неща не са никак практични! Аз мисля че центърът на цялото човешко богохулство е съсредоточен в това изказване! Не! Тези истини са наистина славни и наистина практични! Те са разрушителят на всяка гордост!... Те са тези които въздигат нашето хваление, те са нашият най-голям огън за благовестието, те носят Божият страх в сърцата на хората...Тези доктрини изчистват душите на тези, които вярно следват Господ Исус Христос!... Тези са истините, които дават смелост и увереност на Божиите избрани, да носят благовестието до краищата на Земята."

Спърджън казва: "Кажете ми че Бог е поставил нещо в Библията, върху което аз не мога да проповядвам? Вие намирате недостатък в моят Бог! Но вие казвате: Би било опасно! -Какво?! Божията истина опасна? Аз не бих искал да заставам на ваше място в съдния ден, когато ще се срещнете със Своя създател!"

Спърджън казва: "Това не е друго освен католицизъм, папата би казал че истината би трябвало да стои далеч от простолюдието! Само папата, кардиналите и техните представители биха имали това право да разбират писанията, но не и хората, защото те са прекалено глупави, малоумни в живота си, та да разбират Божието слово. Римокатолическата църква е държала истината далеч от обикновените хора векове! Ако държим настрани тези истини, това не би било друго, но да простроим служението си върху Римската църква.

 
Share |


 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
 
 
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"...Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не не му е дадено от Отца"     Йоан 6:65