Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
Институти на християнската религия

"За истинската Църква" - ИХР - 4:01



/ aудио вариант /
 
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
18. ЗА ПАПСКОТО ПРИЧАСТИЕ. КАК ТО НЕ САМО ОМЪРСЯВА, НО И УНИЩОЖАВА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ.

(Отхвърляне на папското причастие като богохулно и като унищожаване на Господната вечеря, 1-7)

1. Римската доктрина

С тези и други подобни изобретения Сатана се опитва да замърси и покрие святата Вечеря на Христос в дълбок мрак, за да не би нейната чистота да бъде запазена в Църквата. Но върхът на тази ужасна мерзост е когато е създал белег, чрез който тя не само е била помрачена и извратена, но и напълно заличена и унищожена, изчезнала от човешката памет; а именно, когато с най-гибелна заблуда е заслепил почти целия свят да вярва, че причастието е жертва и жертвоприношение за придобиване на прощение на греховете.

Не казвам нищо за начина, по който в началото по-здравомислещите схоластици са възприели тази догма. Оставям ги на техните объркани увъртания, които колкото и да бъдат защитавани с дребнавости, трябва да бъдат отхвърлени от всички добри хора, защото всичко, което правят, е да покриват блясъка на Вечерята в голям мрак. Затова, като им казваме сбогом, нека моите читатели да разберат, че аз тук се боря с онзи възглед, с който римският Антихрист и неговите пророци са изпълнили целия свят, а именно, че причастието е дело, чрез което свещеникът, който принася Христос, и другите, които в жертвоприношението Го приемат, придобиват заслуги пред Бога, или че това е умилостивителна жертва, чрез която наново придобиват Божието благоволение.

И това не е просто общоприето мнение сред простите, а самото действие е така подредено, че да бъде някакво умилостивение, чрез което на Бога се дава удовлетворение за живите и мъртвите. Това също се изразява чрез използваните думи, и същият смисъл може да се изведе от всекидневната практика. Знам колко дълбоко е прокарала своите корени тази язва; под какво подобие на добро прикрива истинския си характер, като носи името на Христос и като прави мнозина да вярват, че под името „причастие” се съдържа цялата същност на вярата.

Но когато най-ясно докажем от Божието Слово, че това причастие, колкото и бляскаво и пищно да е, нанася голямо оскърбление на Христос, потиска и погребва Неговия кръст, изпраща в забвение Неговата смърт, отнема ползите, които той е предназначен да ни носи, обезсилва и погубва тайнството, чрез което се поддържа споменът за Неговата смърт, дали неговите корени ще са толкова дълбоки, че тази могъща брадва, Божието Слово, няма да успее да ги отсече и унищожи? Дали тази имитация на светлина ще бъде така примамлива, че истинската светлина да не може да изложи на показ скритото зло?

2. Папското причастие като богохулство против Христос

Затова нека да покажем, както се заехме още в началото, че в папското причастие се извършва нетърпимо богохулство и се нанася оскърбление на Христос. Защото Той не е бил определен от Бащата за Първосвещеник само за известно време, както свещениците биваха назначавани в Стария Завет. Тъй като техният живот беше смъртен, тяхното свещеничество не можеше да бъде безсмъртно, и затова имаше нужда от наследници, които да заместват умрелите. Но тъй като Христос е безсмъртен, няма никакъв повод да бъде заместван от наместник. Защото Той е назначен от Своя Баща за Свещеник завинаги, според чина на Мелхиседек, за да може вечно да упражнява вечно свещеничество (Евр. 5:6, 10; 7:17, 21; 9:11; 10:21; Пс. 110:4; Бит. 14:18). Тази тайна е била изобразена много преди това в Мелхиседек, когото Писанието, след като веднъж го въвежда като свещеник на живия Бог, никога след това не го споменава, като че ли никога не е умирал. По този начин за Христос се казва, че свещеник според неговия чин.

Но онези, които жертват всекидневно, трябва неизбежно да назначават за своите жертвоприношения свещеници, с които заместват Христос като наместници и наследници. Чрез това заместване те не само ограбват Христос от Неговата почит и отнемат от Него изключителното право на вечно свещеничество, но и се опитват да Го премахнат Неговото място отдясно на Неговия Баща, където Той не може да седи безсмъртен без да бъде вечен Първосвещеник. Нека не им позволяваме да твърдят, че техните свещеничета не заместват Христос като че ли е мъртъв, а са само заместници в това вечно свещеничество, което не е преставало да съществува. Думите на апостола са твърде строги, за да им позволят някаква възможно за бягство, а именно, „При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго” (Евр. 7:23, 24). Но такава е тяхната нечестност, че за да защитят своето безбожие, те се опитват да използват за себе си примера на Мелхиседек. Тъй като се казва, че той „изнесе хляб и вино” (Бит. 14:18), те си правят извода, че това е било въведение към тяхното причастие, като че ли има някакво подобие между него и Христос в даването на хляб и вино. Това е твърде глупаво и лекомислено за да заслужава опровергаване. Мелхиседек даде хляб и вино на Авраам и неговите спътници, за да ги подкрепи, когато бяха изтощени от похода и битката. Какво общо има това с жертвоприношенията? Мойсей хвали човечността на стария цар; тези хора нелепо измислят тайнство, за което не се споменава нищо. Но те поставят и друг външен блясък върху своята заблуда, защото незабавно се добавя, че той е бил „свещеник на всевишния Бог.” Аз отговарям, че те погрешно приписват на хляба това, което апостолът отнася към благословението. „Този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на всевишния Бог, който посрещна Авраам . . . и го благослови.” От това същият апостол (и не можем да желаем по-добър тълкувател) прави извода за неговите превъзходства. „Без съмнение по-малкият се благославя от по-големия.” Но ако жертвоприношението на Мелхиседек е било образ на жертвата в папското причастие, аз питам, дали апостолът, който се впуска в най-дребни подробности, би забравил за въпрос, който е толкова важен и сериозен? И така, колкото и да бърборят, напразно се опитват да унищожат аргумента, даден от самия апостол, а именно, че правото и честта на свещеничеството са престанали сред смъртните, защото Христос, Който е безсмъртен, е единственият вечен свещеник (Евр. 7:17-19).

3. Папското причастие като потъпкване на Христовите страдания

Друго нечестие на папското причастие е, че то потъпква и погребва кръста и страданията на Христос. Наистина, това е сигурно: в мига, в който се издигне олтар, кръстът на Христос бива потъпкан. Защото ако на кръста Той принесе Себе Си в жертва, за да ни освети завинаги и да придобие вечно изкупление за нас (Евр. 9:12), несъмнено силата и действието на Неговата жертва продължават без край. Иначе не би трябвало да имаме по-голяма почит към Христос отколкото към воловете и телетата, които биваха жертвани под Закона, чийто принос се оказа слаб и недействителен, защото трябваше да бъде повтарян често. Следователно трябва да се признае, че или жертвата, която Христос направи на кръста, е лишена от силата да очиства завинаги, или че Той ни е очистил веднъж завинаги чрез тази единствена жертва. Затова апостолът казва, „на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва” (Евр. 9:26). И отново, „С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги” (Евр. 10:10). И отново, „Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават” (Евр. 10:14). Към това той добавя известните думи: „А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях” (Евр. 10:18; ср. ст. 26). Христос показва същото нещо със Своите последни думи, когато предавайки духа Си извика, „Свърши се” (Йоан 19:30). Ние имаме навика да приемаме последните думи на умиращия за пророчески. Когато умира, Христос заявява, че с Неговата жертва бива завършено и изпълнено всичко, което е необходимо за нашето спасение. Трябва ли ние да си позволяваме да добавяме към тази жертва, чието съвършенство е така ясно заявено, безбройни всекидневни жертвоприношения, като че ли тя е останала несъвършена? Тъй като святото Божие Слово не само потвърждава, но и прогласява и свидетелства, че тази жертва е извършена веднъж и остава завинаги в сила, онези, които изискват друга жертва, не я ли обвиняват в несъвършенство и слабост? Но каква е целта на папското причастие, което е било създадено за да се извършват стотици хиляди жертви всеки ден, ако не е да погребе и потъпче страданията на нашия Господ, в които Той принесе Себе Си на Своя Баща като единствена жертва? Кой освен слепците не вижда, че е сатанинско безочие да се противи на така ясна и очевидна истина? Запознат съм с мошеничествата, с които бащата на лъжите има навика да прикрива своята измама, а именно, че жертвите не са различни или нови, а че само се повтаря единствената жертва. Този дим лесно се разпръсва. През цялата си беседа апостолът спори не само че няма други жертви, но и че тази единствена жертва е принесена веднъж и повече не трябва да се повтаря. По-хитрите се опитват да избягат през още по-тясна дупка, а именно, че това не е повтаряне, а прилагане. Но не е трудно да опровергаем и този софизъм. Защото Христос не принесе Себе Си веднъж с цел Неговата жертва да бъде всекидневно потвърждавана с нови жертвоприношения, а чрез проповядването на Благовестието и отслужването на святата Вечеря ползата от жертвата да ни бъде предавана. Така Павел казва, че „Христос нашата пасха беше принесен за нас,” и ни заповядва да „празнуваме” (1 Кор. 5:7, 8). Казвам, че методът, по който кръстът на Христос бива правилно приложен в нас, е когато ни се предаде радостта от него и ние я приемем с истинна вяра.
........


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 4 гл. 18 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
  Спърджън за петте точки на Калвинизма:
 

Върху Пълната поквареност: "Отровата на греха е фонтанът на нашето съществуване, отровил е сърцата ни." "грехът е в самото ядро на нашите кости и е естествен за нас както всяко друго нещо от нашето тяло!" Той не само е вярвал. че умът ни е помрачен и че сърцето е осквернено, но че волята е мъртва и е в робство на греха и Сатана, и страда от морална невъзможност, така че човек НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС! "Защото все пак какво може мъртъв човек да направи... и отговорът на това е: "Нищо освен да вони!" Това е всичко, което мъртъв човек може да стори! И освен ако Божият дух не възкреси и не доведе мъртвият грешник до покаяние и вяра той не би дошъл при Христос!

Спърджън е проповядвал безусловно предопределение: Спърджън пише: "Каквото и да бъде казано за безусловният Божии избор, трябва да се знае, че е написано в Божието слово като със желязна писалка и не може да се премахне! Тревата изсъхна, цветът и окапа, но словото на нашият Бог стои до века (Исая 40:8) Завинаги е написано в писанието, че Той ни е избрал в Христос от преди създаването на света.

Спърджън е вярвал и в сигурното изкупление: Аз по-скоро бих вярвал в сигурно изкупление за всички хора, за които е било предназначено, отколкото в универсално изкупление, което не е ефективно за никой човек, освен ако човешката воля не е добавена. Факт е, че всеки ограничава изкуплението, дали ограничава обхвата и ширината или ограничава приложението Спърджън е вярвал, че Христос умря за Неговите овце, че Той е изкупил църквата с Неговата собствена кръв.

Той е проповядвал неустоима благодат: "Човек не е спасен срещу неговата воля, но Бог го прави да вярва, чрез силата на Святия Дух. Могъща благодат, която човекът не би отхвърлил, влиза в него, обезоръжава го и го прави ново създание и така той е спасен. С други думи казано, Святият дух е който премахва нашата съпротива. Той е, който ни прави да искаме в деня в който Той ни призове у дома! И цялата слава отива при Бог, защото е Той, който е приложил Неговата спасителна сила във нашите бунтовни сърца.

Спърджън е проповядвал и предпазваща благодат:  Той е вярвал, че всички овце придобити от Христос и доведени до спасителна вяра в Него ще бъдат пазени през целият си път към небето и нито една от Неговите овце не би погинала! Така Спърджън е бил предан на Доктрините на благодатта!

Той казва, че е задължително да проповядваме тези истини и заявява, че всеки проповедник трябва да проповядва тези истини!

Той казва: "А някои от вас не са проповядвали за Божият суверен избор откакто сте били ръкоположени. Тези неща, вие казвате, са крайно неприятни за човешкото ухо. Е добре господа, вие предпочитате да обидите Бога, вместо човеците?"

"Вашият отговор е че тези неща не са никак практични! Аз мисля че центърът на цялото човешко богохулство е съсредоточен в това изказване! Не! Тези истини са наистина славни и наистина практични! Те са разрушителят на всяка гордост!... Те са тези които въздигат нашето хваление, те са нашият най-голям огън за благовестието, те носят Божият страх в сърцата на хората...Тези доктрини изчистват душите на тези, които вярно следват Господ Исус Христос!... Тези са истините, които дават смелост и увереност на Божиите избрани, да носят благовестието до краищата на Земята."

Спърджън казва: "Кажете ми че Бог е поставил нещо в Библията, върху което аз не мога да проповядвам? Вие намирате недостатък в моят Бог! Но вие казвате: Би било опасно! -Какво?! Божията истина опасна? Аз не бих искал да заставам на ваше място в съдния ден, когато ще се срещнете със Своя създател!"

Спърджън казва: "Това не е друго освен католицизъм, папата би казал че истината би трябвало да стои далеч от простолюдието! Само папата, кардиналите и техните представители биха имали това право да разбират писанията, но не и хората, защото те са прекалено глупави, малоумни в живота си, та да разбират Божието слово. Римокатолическата църква е държала истината далеч от обикновените хора векове! Ако държим настрани тези истини, това не би било друго, но да простроим служението си върху Римската църква.

 
Share |


 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
 
 
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"...Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не не му е дадено от Отца"     Йоан 6:65